Всяка трета бременност у нас завършва с аборт, като повече от половината са извършени по собствено желание. Броят им за изминалата година е близо 19 хиляди и въпреки че намаляват, все още държим челната позиция сред страните в Европейския съюз. Може ли това да бъде една от причините за топенето на нацията и какви са тенденциите – това провери Ева Костова в рубриката "Числата на седмицата".

Между 50 и 60 хиляди деца. Толкова се раждат в България годишно през последните няколко години. Въпреки че данните на Националния център по обществено здраве и анализи и тези на Националната статистика леко се разминават, тенденцията всяка година да се раждат все по-малко деца се запазва. Интересна е още една тенденция. Повечето от децата вече са извънбрачни. През миналата година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често означава, че бебетата са се родили в семейства на родители, живеещи в съжителство, но без брак.

Най-много деца са се родили в столицата. 16-те хиляди новородени там са близо една трета от всички миналогодишни бебета. 7 хиляди са децата, родени в област Пловдив – единственото друго място, където броят на родените надвишава 5 хиляди. В края на класацията се нареждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по обществено здраве и анализи през миналата година там са родени едва 161 бебета.

Населението у нас се топи не поради ниска раждаемост, нито до такава степен поради миграция, а поради висока смъртност. У нас тя е най-високата в целия Европейски съюз - незавидна позиция, която си делим с Латвия. Броят новородени на всеки 1000 души в една държава се определя от коефициент на раждаемост, който се измерва в промили. У нас Националната статистика сочи, че тези промили са 8,8 - почти колкото средната стойност за Европа, която е 9,1. За сравнение, можем да посочим Италия, където се раждат най-малко деца. Техните промили са с два по-малко от нашите - 6,8. Това им отрежда последното място сред европейците. Това е и държавата с най-голям дял възрастни хора, както и с най-малък дял деца до 15 години.

В България делът на най-младите отново се движи около средния. 27 години и половина пък е средната възраст, на която българската жена решава да стане майка за пръв път. В столицата на тази крачка се решават малко по-късно – на около 31, а най-младите майки са в Сливен, на средна възраст от 22 години и половина.

Неизменна част от темата за ражданията обаче несъмнено са и абортите. Позволени у нас през 1956 г., още на следващата година броят им нараства главоломно. 4 години по-късно са направени 170 хиляди аборта. Това е и най-големият брой, регистриран някога у нас. Тенденцията на все повече аборти, като понякога дори повече, отколкото раждания, се запазва почти през цялото време до края на режима. Броят им трудно пада под 100 хиляди. Мащаба на епидемия, който придобиват обаче, стряска властта и през 1972 г. са наложени ограничения. Сформират се специални комисии, поставят се и условия. Броят на абортите пада, но с малко и за кратко. По време на кризата в началото на 90-те е отбелязан нов пик, като прекъснатите бременности продължават да са повече от ражданията. През 2000 година съотношението най-накрая се обръща. През миналата година регистрираните аборти са 18 800. Причините за намаляването им са комплексни - по-доброто здравно образование и по-високата сексуална култура, но също така миграцията на жени във фертилна възраст и избора на все повече дами да имат деца по-късно. Експерти изчисляват, че от узаконяването на абортите досега, броят им е почти равен на населението на България в момента.

Кои обаче са най-честите причини, поради които жените се решават на тази крачка? Повече от половината от всички близо 19 хиляди аборта за миналата година са направени по собствено желание на жената. В около една трета от случаите абортът е бил спонтанен, а най-малко са направените по медицинско предписание. На аборт по собствено желание най-често се решават жени над 30-годишна възраст. Половината от тях са извършени именно от жени на тези години. След столицата, където случаите за миналата година са над 1100, се нареждат област Бургас и Пазарджик с над 900 прекъснати бременности. Най-малко регистрирани аборти през миналата година има в Монтана – едва два.

Въпреки намаляващия брой аборти обаче, той все още остава висок. Прекалено висок, на фона на другите държави в Европейския съюз, където на 1000 раждания абортите са средно 184. По данни на Световната здравна организация в България всяка трета бременност завършва по този начин, а това ни отрежда още едно тъжно първо място. Следват ни Франция и Швеция, където годишно се извършват с между 20 и 30 аборта по-малко на 1000 бременности. Единствените, които остават чертата 80 на 1000, са Полша, Хърватска и Ирландия.