България и САЩ подписаха междуправителствено Споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и ядрената програма за граждански цели на България, съобщиха от Министерство на енергетиката. Това се случи на официална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет на Република България на 12.02.2024 г. Споразумението беше подписано от министъра на енергетиката Румен Радев и Андрю Лайт, помощник секретар по международните въпроси в Министерството на енергетиката на САЩ. Документът се подписва в изпълнение на решение на Народното събрание от януари 2023 г. за провеждане на преговори и сключване на междуправителствено споразумение между България и САЩ за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000.

Споразумението е базирано на общия ангажимент за постигане на най-високите съвременни стандарти за ядрена безопасност, сигурност, ядрени гаранции и неразпространение, заявяват от министерството. То цели отговорно използване на ядрената енергия за насърчаване на енергийната сигурност, задоволяване на нуждите от чиста енергия и задълбочаване на двустранните стратегически отношения. 

Споразумението включва както конкретно сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, така и снабдяване с ядрено гориво, управление на отпадъците, системи за управление на качеството, обучение и обмен на кадри и знания, правна уредба и т.н.

В изказването си министър Радев подчерта важността на подписаното междуправителствено споразумение, което затвърждава ангажимента на двете страни за стратегическо ядрено партньорство. Той подчерта, че България е държава с почти половинвековен опит в сигурното и надеждно управление на ядрени реактори, със сериозни традиции в научната и образователната област, а САЩ са страна, която е лидер в ядрените технологии, безопасността, сигурността и неразпространението. 

„С това споразумение ние работим активно за постигането на общата ни цел за по-безопасно, по-чисто и по-устойчиво бъдеще. При това осигурявайки достъпна и сигурна енергия. Заедно със създаването на хиляди нови работни места и възможности за работа, обучение и икономически растеж не само за региона на Северозападна България, а и за цялата страна“, каза още министър Радев. 

Андрю Лайт, помощник-секретарят по международните въпроси в министерството на енергетиката на САЩ, заяви, че днешното събитие е важен крайъгълен камък в развитието на стратегическото партньорство между САЩ и България. „Ратификацията на това Споразумение ще играе жизненоважна роля за насърчаване на сигурността и декарбонизацията не само на българския, но и на европейския енергиен сектор и ще подкрепи усилията на България да засили всички аспекти на ядрената си програма за граждански цели, включително ядрената безопасност и сигурност, доставката на ядрено гориво и регулаторната рамка“, заяви още той. 

Двете страни се ангажират да си сътрудничат пряко при консултациите и обмена на експертен и технически принос по отношение на ядрената програма за граждански цели на Република България, идентифицирането на потенциално финансиране на Проекта за нови ядрени мощности, проучване на разработването и внедряването на иновативни ядрени технологии, развитието на експертен опит в управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Споразумението обхваща и сътрудничество по регулаторните въпроси, базирано на подписаното в края на миналата година Споразумение между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Комисията за ядрено регулиране на Съединените щати за обмен на техническа информация и сътрудничество, лабораторен и университетски обмен, обучение и обмен на персонал, разработване на веригата на доставки, научноизследователска и развойна дейност.

България и САЩ създават Управителен комитет, който да координира и управлява съвместните дейности по сключеното споразумение. Документът не създава никакви финансови права или задължения за страните, отбелязват от енергийното ни министерство.

За България ядрената енергетика има важна роля при гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, осигуряването на енергия на достъпни цени и преминаването към нисковъглеродна икономика, аявяват от пресцентъра на МЕ.