Днес е голямата Задушница преди Великия пост. Тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна /Месни заговезни/. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази пред Великия пост.

Днес е задушница, а на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след Сирни заговезни. Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" /и споменем имената им/, този, който приема, също да се помоли за него. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница.

На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените подавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил. Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Житното зърно "няма да оживее, ако /първо/ не умре", затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие. Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.