България е трета по добив на мед и четвърта по добив на злато в Европа, а минно-добивната индустрия в страната ни има голям неизползван потенциал за растеж. Това каза Кузман Илиев от Съвета по икономически и публични политики, който е един от авторите на доклад за ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика:

"Въпросът е ще можем ли сега при новото раздаване на картите в тази историческа ситуация на падането наобратно на желязната завеса да се позиционираме по-добре и да привлечем така инвестиции в този ключов сектор в българската икономика, който дава едни пет процента от БВП и 120 000 човека пряко и косвено заети, така че да може по веригата на добавената стойност да привлечем и други инвеститори".

В доклад "Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика" на СИПП се посочва, че войната между Русия и Украйна несъмнено породи огромни промени в обезпечеността на Европа и на България от енергийни и минерални суровини за развитието на икономиката й.

Към момента ЕС определя 30 минерала като критични, но в същото време Китай осигурява 98% от доставките в ЕС на редкоземни елементи и около 62% на всичките определени 30 критични минерала. В глобален мащаб през 2020 г. Европа дава само 5% от световния добив в глобалната минна индустрия и е единственият регион в света със западащ сектор в добивната и минна промишленост.

Българската добивна промишленост трябва да бъде изпреварващ играч в изпълнението на стратегическите цели на ЕС в сектора. Страната ни е причислявана към "минните" държави и създадената база, върху която може да надграждаме, е отлична, с предпоставки за добро развитие и устойчив и прогресивен икономически растеж. Ако приемем, че стратегическите минерали и метали ще бъдат "новия петрол", Европа трябва да подкрепи вътрешния капацитет за добив, преработка на суровини и материали, посочват икономистите от СИПП.

Анализаторите предлагат да бъде обособена Изпълнителна агенция "Добивни дейности и управление на подземните богатства" към Министерство на енергетиката и природните ресурси. На практика директорът на дирекцията би трябвало да координира и дори да води инвестиционен процес, в който участват редица министри, директори на агенции към Министерския съвет и директори на дирекции към други министерства, без да има политическа тежест.