Не само придружаващите заболявания, но и собствените ни гени са предпоставка за по-тежко протичане на коронавирусната инфекция при някои хора. Това коментира вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова в ефира на БНТ тази сутрин. Тя посочи, че към момента са анализирани поне 12 000 мутации на SARS-CoV-2.  

"Вижда се, че страните от едни и същи райони показват една и съща картина на разпространението и това, което е станало ясно през последните месеци е, че хората с нашите гени сме участник във взаимодействието с вируса. Установени са четири гена, които допринасят за по-тежкото протичане на инфекцията. Това вероятно е и една от причините за това млади хора, без придружаващи заболявания да попадат в тежко състояние в болница", обясни проф. Александрова.

За момента е доказано наличието на най-малко шест варианта на този вирус, уточни експертът. Няма обаче щам, който да представлява по-сериозна опасност или по-голям риск за общественото здраве. Най-разпространена е едната мутация, възникнала в началото на годината. Изолирана е за първи път в Китай и Германия. Предполага се, че тя може да се окаже "ахилесовата пета" на вируса, защото може да се използва като мишена при създаване на ваксина.