Православната църква отбелязва първата голяма Задушница през годината – Месопустна, която е в деня преди Месни Заговезни. Днес всички българи извършват помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост.

За помена се приготвя варено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. Днес е Задушница, а на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след Сирни заговезни.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем “Бог да прости покойните ми сродници” /и споменем имената им/, този, който приема, също да се помоли за него. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница.

На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените подавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил. Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Житното зърно “няма да оживее, ако /първо/ не умре”, затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната лоза Иисус Христос и Неговата пречиста кръв в тайнството на светото Причастие. Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

За една календарна година обикновено задушниците са 4 - съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата преди Архангеловден.