След разкритията за нередностите в редица домове за възрастни хора в цялата страна - още шокиращи истории на близки на настанени в хосписа в село Ягода. 

76-годишната Марийка Личева постъпва там през април 2024 г. Тя е една от първите, изведени от мястото след разкритията за незаконната дейност.

В ефира на Nova снаха ѝ Анета Георгиева разказа, че, когато настанявали свекърва ѝ, не били допуснати до стаята, в която тя щяла да живее. „Казаха: „Вземете си довиждане и това е!”. След това подписахме договора”, заяви тя. 

По думите ѝ през ноември роднините отишли на свиждане, но не ги пуснали в дома. Жената била изведена навън с други дрехи и два различни чорапа. Не било позволено да ѝ бъдат дадени сладки, които били донесени за Марийка. „Изпращала съм всеки месец сладки неща, които не са ѝ били давани. Тя нямаше телефон с нея, тъй като не позволиха. Казах на Валентин Желев, но той ми обясни, че можем да се обаждаме само на стационарния телефон на рецепция всеки ден между 9 и 10 часа сутринта. Звъняла съм многократно – казваха ми, че тя е добре и си изяжда храната”, подчерта Анета.

След разкритията роднините намерили Марийка в болница в Стара Загора. „Тя е добре. Видяхме я в сряда”, обясни снахата. И допълни, че възрастната жена била настанена в дом, защото няма кой да се грижи за нея. „И двамата със съпруга ми сме на работа. Няма кой да полага грижи за нея. А тя е на легло с различни заболявания”, казва Георгиева. 

Тя подчерта, че е разбрала за хосписа от интернет. Първоначално таксата била 800 лева на месец за издръжка. След три месеца обаче сумата нараснала до 890 лева, а след това поискали 990 лева.

Тя разказа, че на 76-годишната Марийка са удряни и шамари. "Сестрата, която се казва Севда, и с която говорих, си призна лично пред мен. Каза ми, че си е позволила да удари шамар на свекърва ми. Дали е бил един - не мога да кажа. Марийка, когато я видях в болницата, отказа да говори за преживяното. Но доколкото знам, са ги държали и гладни. Давали са им по една филийка сутрин и вечер", подчертава Анета. 

И е категорична, че, ако се докаже, че срещу свекърва ѝ е упражнявано системно насилие, ще си потърси правата в съда. 

Велиян Стоянов е внук на жена, починала в дома в Ягода четири дни, след като е приета там. По думите на младия мъж тя била настанена там на 30 май от неговите родители. „Баба беше много здрава. Нямаше никакви проблеми. Беше контактна и напълно самообслужваща се. Нямаше нужда от допълнителни грижи. Единственото, което ѝ беше обещано, че там ще я хранят и ще я обгрижват, защото баща ми претърпя тежка операция и възстановяването му щеше да продължи дълго, което наложи нуждата да потърсим възможност за настаняването ѝ в дом”, заяви той. 

По думите му майка му е намерила дома онлайн, след като се оказало, че на други подобни места, на които позвълнила, нямало места. Когато се обадила в хосписа в Ягода, ѝ казали, че има места за жени. „Дори не са попитали за здравословното състояние на баба ми”, обясни Велиян.

Той подчерта, че родителите му разбрали, че домът в Ягода всъщност са „стаи под наем”, когато подписвали договора за настаняване. Служителки в хосписа обаче не позволили на майка му да види стаята, в която ще бъде настанена възрастната жена. На въпрос кога могат да идват на свиждания, получили отговор: ”Нека да минат 10-12 дни, за да се адаптира. После може да идвате, когато си поискате, но след предварително обаждане ден преди да дойдете”.  

„Майка ми звънеше два дни подред след настаняването на баба ми в хосписа. Казваха ѝ, че баба не спяла, местела шкафчета, не се хранела. Това беше шок за нас, защото подобно нещо не се беше случвало. Тогава започнахме да търсим други домове, защото усетихме арогантно отношение към нас”, подчерта Велиян. 

На 3 юни семейството получило обаждане, че възрастната жена е починала. Вероятно от  инсулт. „Не дадоха подробности. Препоръчаха ни траурна агенция, с която работят, и можем да им се обадим да вземат тялото на баба ми”, заяви младият мъж. Той подчерта, че се усъмнили след репортажа на Nova за разкритията в дома в село Ягода. 

Ще има ли реална промяна в контрола и условията  в домовете за възрастни хора? Темата в „Здравей, България” коментираха бившият социален министър Лидия Шулева и ексздравният министър д-р Стефан Константинов.

Шулева изтъкна факта, че макар хосписът да е с отнет лиценз през 2018 година, той продължава да работи като дом за възрастни хора до април 2025-а. „Има проверки и наложена глоба за работа без лиценз, която е обжалвана. Регистрацията е сменена в общината, където фигурира като дом за възрастни хора, но хосписът няма лиценз от държавата. На 10 април тази година се пререгистрира от дом за възрастни хора като стаи за гости. Но седем години той продължава да работи като дом за възрастни хора без лиценз”, обясни тя.

По думите ѝ това показва, че липсва контрол от страна на отговорните органи. „Сега се налагат наказания за административни нарушения. Но по същество какво се случва вътре? Явно няма контрол, за да се предприемат необходимите действия”, подчерта Шулева.

Константинов заяви, че „не трябва да се хвърля цялата вина за случилото се върху държавата”. „Слушах историите на хора, оставили в хосписа свои близки. Зададох си въпроса какво налага примерно здрав и самообслужващ се човек да бъде отведен на подобно място? Няма нищо по-добро от това човек да бъде гледан в семейството. Но тези хора не си ли задават въпроса срещу 800 лева какво може да очакват? Могат да погледнат цените на хотелското обслужване. Какво медицинско обслужване очакват?”, попита той.

„Държавата не е безразлична. Тя трябва да осъществява контрол. Но проблемът е, че имаме застаряващо население. И нямаме структури, които да се погрижат за тях. Но когато ти кажат, че трябва да подпишеш за стаи под наем, че нямаш право да внасяш телефон – това трябва да са сигнали за нещо нередно”, посочи той.