Синдикатите, работодателските организации и правителството са постигнали съгласие по основните параметри на проектобюджета за 2026 г., съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерството на финансите след среща със социалните партньори. По думите ѝ в понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, а след това и Министерският съвет, като целта е проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание в понеделник следобед.

Сред основните точки, по които е постигнат консенсус по време на разговорите, са запазване на размера на данък дивидент на 5 на сто, отказ от увеличаване на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, отказ от задължението бизнесите да използват одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), отмяна на автоматичния механизъм за определяне размера на възнагражденията в сектори като "Отбрана“ и "Сигурност“, посочи Петкова. 

Синдикати и работодатели са договорили и размера на максималния осигурителен доход, който през 2026 г. ще бъде 2300 евро, посочи министър Петкова.

Министерството на финансите предвижда увеличение на възнагражденията на всички заети в обществения сектор с 10 на сто като част от общата политика по доходите.

В отговор на поставени от бизнеса въпроси за обема на капиталовите разходи, Петкова съобщи, че след извършени оценки капиталовата програма ще бъде намалена с 450 млн. евро национално съфинансиране и с 300 млн. евро по европейски фондове и програми.

Петкова обясни, че въпросите относно т.нар. пътна карта в областта на социалната сфера ще се разглеждат през следващата 2026 година.

"Бих искала да благодаря на нашите социални партньори за изключително конструктивния диалог и за изключително ползотворната работа“, каза Теменужка Петкова.

По думите ѝ разходите в бюджета за 2026 година, след спазване на правилото, заложено в Закона за публичните финанси, ще възлизат на 40,1 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

През почивните дни ще има работа по проектобюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които трябва на свои надзори да одобрят това, за което е постигната договореност.

"В понеделник сутринта предвиждаме да бъде проведен национален тристранен съвет, след което, разбира се, следва Министерски съвет и в ранния следобед да бъде внесен проектът на Закона за държавния бюджет в Народното събрание“, каза Петкова.

Министърът уточни в отговор на журналистически въпрос, че автоматизмът за размера на заплатите отпада за всички бюджетни сфери. Тя добави, че е намерен начин да се компенсират нужните 1,5 млрд. евро приходи, за да може новият бюджет да бъде подготвен без всички отпаднали мерки, които първоначално бяха заложени в изтегления вариант на проекта. 

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев изрази задоволство, че в толкова кратки срокове работодатели и синдикати са успели да се договорят по ключови теми.

"Радвам се, че със синдикатите като никога успяхме да намерим допирни точки по толкова много въпроси, където винаги сме имали различия. И в крайна сметка срещнахме разбиране и от Министерството на финансите, и от представителите на политическите партии, които са от управляващата коалиция“, каза Домусчиев, добавяйки, че за малкото време, с което са разполагали, е постигнато максималното за договарянето на един по-добър и балансиран бюджет.

По думите му това, че данъците няма да се вдигат, е добър сигнал за инвеститорите, тъй като едно евентуално повишаване е щяло да засегне не само фирмите, но и работещите.

Домусчиев добави, че са се разбрали с Министерството на финансите да започнат работа още в началото на следващата година, свързана с набелязване на мерки за реформи, които да допринесат за още по-добър бюджет през 2027 година.

Председателят на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов посочи, че заедно с КНСБ са предложили около 100 мерки относно проекта на бюджета за 2026 година. „Нашето съгласие и консенсусът, който постигнахме, може да бъде една добра основа, за да продължим да работим“, каза той, добавяйки, че реформи в админстрацията са едни от темите, които ще бъдат обсъждани през следващата година.

По думите на Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, на цената на взаимни компромиси за кратък период от време е постигнато съгласие да не се вдигат данъците за бизнесите, но да има и политика за повишаването на доходите в обществения сектор, особено за недофинансирани структури. "Поради тази причина общата политика по доходите в бюджета за догодина ще бъде 10 процента, което в пари означава малко над 1,4 млрд. евро“, каза Костов.

Той посочи, че средствата, които бяха отпуснати на градския транспорт в София през тази година, с постановление ще бъдат вкарани в субсидията за следващата година, което би позволило на кмета да изпълни исканията на синдикатите в София.

За „Български пощи“ е станало ясно, че има нотификация на ЕК, която позволява да има ръст на заплатите там с поне 10 на сто съобразно представянето на служителите, каза той.

"За БДЖ няма още решение, но използвам случая да кажа, че хората са пред стачка. В момента преговарят за колективен трудов договор“, каза Костов, подчертавайки, че за КНСБ бюджетът за 2026 е червена линия. Той добави че от финансовото министерство са посочили, че проблемът там не е намирането на средства, а законов път, по който субсидията да бъде повишена за "БДЖ Пътнически превози“.

Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), благодари за обществената подкрепа, която са получили работодателските организации в позицията си да не се променя данъчно-осигурителният модел в България.

Радев каза, че предстоят разговори за реформи в пенсионната система, като целта е да бъдат разделени социалните плащания от пенсионните плащания. Той обясни, че автоматичният механизъм за определянето на размера на минималната работна заплата остава, но е постигнато съгласие за 2027 година минималната заплата също да бъде "отвързана" от автоматичната формула.

Румен Радев каза още, че е постигнато съгласие за програма за поетапно освобождане и премахване на трайно незаети щатни бройки в държавната администрация, която ще обхване периода 2026-2028 година.

По думите на Васил Тодоров, заместник-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), ако дадена партия е спечелила избори със заявката да не повишава данъци, е редно тя да спази обещанието си.

"Ако този ангажимент има визия да бъде променен, редно е това да стане през едни нови избори“, каза той, добавяйки, че в рамките на конструктивен диалог е постигнат консенсус, така че да има нов бюджет в началото на годината, а не удължителен закон.