Възрастна малкабелочела гъска бе наблюдавана близо до Атанасовско езеро от експерти наБългарско дружество за защита на птиците (БДЗП). Малката белочела гъска е единот най-бързо намаляващите видове птици на Земята. Числеността й в Европа се естопила до около 40 двойки. „Намирането на тази гъска сред хилядните ятана големите белочели гъски е все едно да намериш игла в купа сено”, казватексертите от БДЗП.

Три наблюденияна световно застрашената малка белочела гъска направи екипът на БДЗП, извършващмониторинг на гъските в района на бургаските влажни зони по два проекта „Животза Бургаските езера” и международния проект „Опазване на Феноскандинавскатапопулация на малката белочела гъска в ключовите за нея места за престой изимуване по европейския миграционен път”.

Справка сочи, че за последните 125години тази птица е регистрирана официално от специалистите малко повече от 100пъти, т.е. средно по-малко от един път годишно. Според орнитолозите причинитеза това са две. Първата е, че видът е много сходен с голямата белочела гъска иотличаването му сред хилядните й ята е истинско изпитание дори и занай-опитните орнитолози. Втората причина е намаляването на числеността намалката белочела гъска в световен мащаб с бързи темпове.

След катоекспертите откриват за пръв път този рядък вид птица на нива около Атанасовскоезеро, на следващия ден в същия район е наблюдавана отново възрастна малкабелочела гъска, но този път в компанията на други редки и интересни за странатавидове. В същото ято експертите откриват две белобузи гъски, вид, който енаблюдаван досега по-малко от 15 пъти в България.

В това ято е разпозната иедна „тундрова” посевна гъска и интересен хибрид между червеногушата гъска идруг вид неопределена гъска.За да бъдепотвърдено рядкото наблюдение екипът на БДЗП още веднъж излиза на терен и затрети път в същия район след часове прекарани в търпеливо оглеждане напостоянно вдигащите се и навеждащи се глави на птиците открива двете възрастнималки белочели гъски, отново в компанията на двете белобузи гъски.

През март нанивите около Атанасовско езеро са преброени общо 30 000 големи белочелигъски, зимуващи у нас. Събраните през тази зима данни за малката белочела гъскаса изключително ценни, защото са първите от седем години насам за района ипотвърждават, че бургаските влажни зони са eдно от най-значимите места зазастрашения от изчезване вид заедно с Шабленско-Дуранкулашкия езерен комплекс.