Критики към България в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати.

Незаконни арести, проблеми с малцинствата и медийната свобода - това са част от проблемните теми за България, които отбелязва официалния документ за 2022 година.

Преди минути президентът Румен Радев коментира критиките на американската власт към страната ни.

“Докладът на държавния департамент констатира проблеми, отдавна познати на българите. България дължи пълноценна правосъдна реформа не на някой в чужбина, а на своите граждани. Апелирам и се надявам, че партиите осъзнават, че предизборните обещания трябва да водят не само до парламентарно представителство, а и до конкретен резултат. До изкореняване на безнаказаността, но и до обективно правосъдие. Нишката се къса там, че служебното правителство работи в законодателна рамка, приета от българските парламенти. Точно за това служебното правителство предлага промени в законите, които очаквах да бъдат предложени и приети с помощта на редовни правителства”, коментира държавния глава. 

“Санкциите по “Магнитски” не са насочени към политически партии, нито към гражданите, а към конкретни хора, които са откраднали милиарди. Корупцията бави големия потенциал на България и взима пари от джоба на обикновения човек. Корупцията е въпрос на национална сигурност”, каза Андриа Брулет-Родригез - временно изпълняваща длъжността посланик на САЩ в България.

Като пример за незаконен арест докладът посочва задържането на бившия премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и ПР-ът Севдалина Арнаудова.

Вашингтон твърди още, че действията на българското правителството за справяне с корупцията са "недостатъчни", а страната ни все още има проблем с безнаказаността. Докладът цитира телевизионно интервю на заместник-министъра на земеделието Иван Христанов, в което казва, че бивш политически лидер му е предложил половин милион лева, за да може фирмата Евролаб 2011 да продължи да извършва частния фитосанитарен контрол на границата с Турция.

По отношение на медийната свобода, документът твърди, че корпоративен и политически натиск, неефективна и корумпирана съдебна система и непрозрачни правителствени регулации по отношение на ресурсите за подкрепа на медиите, включително европейските фондове, подкопават медийния плурализъм. Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии.