България се представя посредствено във всички световни икономически класации през последната година, а по някои важни показатели сме трагично зле - например по мащаб на организираната престъпност. Това показва прегледът на осем водещи международни изследвания, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от в. "Сега".

В тези проучвания страната ни по много показатели прилича не на член на ЕС, а на държава от Третия свят. Най-лошото е, че нещата с години не се подобряват - дори там, където най-много куцат, обясниха от института при представянето на обзора вчера. Другият им тревожен извод е, че българите сякаш вече са претръпнали за порочни явления като преяждането с власт и шуробаджанащината.

Според класацията на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност например от включени 148 държави България заема между 123-то и 125-о място по такива важни показатели като независимост на съдебната система, ефективност на закони и наредби, прозрачност на държавната политика и достъпност до финансови услуги. На този фон не е чудно, че в същата класация страната ни е 130-а по мащаби на организираната престъпност. Което силно кореспондира с крилатата мисъл, че "Другите държави си имат мафия, а у нас мафията си има държава".

Международните изследвания потвърждават, че сме и държава на тайните. Това се отнася за всички власти, коментираха вчера от ИПИ. Експертите посочиха като примери непрозрачната актуализация на бюджета за тази година, както и подготовката на бюджета за 2014 г. Тези важни финансови разчети и политики не само се правят на тъмно, но и постоянно се заделят някакви резерви и буфери, без да се дава обяснение на обществото защо се прави това и за какво ще се харчат парите, критикуват икономистите. Съдебната власт пък огласява само знакови и криминални дела, без да дава публичност на другите дела, които хвърлят светлина върху икономическата обстановка - например много от търговските спорове между работници и работодатели, за несъстоятелност и други.

От ИПИ припомниха и вредния навик на местните власти да си превишават правата, като налагат данъкоподобни такси и различни разрешителни и лицензионни режими.По право на собственост и по възприятие на корупцията България е отчайващо далеч от еталони като Финландия, обясни Зорница Славова от института. Оказва се дори, че през последните 5 години търпимостта към злоупотребите с власт и управление у нас става все по-голяма и се връща на нивата от 90-те години - времето на мутрите и групировките.

Така парламентът безпроблемно прокарва лобистки и вредни закони, което се наблюдава и през последните месеци въпреки лавината от граждански протести. Като крещящи илюстрации Калоян Стайков посочи промените в енергийните закони и правния абсурд с удължаване на забраната за сделки със земя на граждани от ЕС. Особено тъжно и страшно изглеждат аутсайдерските позиции на България в графата "трудов пазар". В Индекса за глобалната конкурентоспособност от възможни 148 места страната ни заема 142-ро и 144-то място по капацитет да задържа и да привлича таланти. Това е само един от многото отговори на въпроса защо оставаме бедна държава.

На фона на печалните данни от световните класации не е чудно, че препоръките на икономистите за подобряване на представянето на България се множат. ИПИ всяка година прави списък на необходимите реформи, като този път идеите са точно 87. От института предлагат да се премахнат всички данъци, които имат отрицателен ефект - приходите от тях са по-малко от разходите за събирането им и затормозяват бизнеса с допълнителни ангажименти за администрирането им.

Такива са данъците върху наследството, върху доходите от лихви, върху застрахователните премии и дивидентите и т.н. Други мерки са премахването на минималната заплата и осигурителните прагове и отмяна на правото на социалния министър да разпростира колективни трудови договори върху цели браншове. ИПИ предлага да се премахне задължителното членство в съсловна организация като изискване за упражняване на професия.Пет важни мерки трасират реформите в образованието.

Икономистите предлагат част от държавната субсидия за университетите да се замени с финансиране на проектна база, да се отреже изцяло дотацията за специалности, чиито възпитаници после не си намират работа, да се позволи по-голяма гъвкавост на средните и висшите училища да определят възнагражденията на преподавателите и да се въведе принципът "парите следват ученика" - родителите да получават ваучери и сами да решават дали детето им да учи в държавно или в частно училище.