Мароко е страната на приказките, крепяща се във въздуха като летящо килимче някъде между мита и реалността. Разположена в североизточната част на Африка, Мароко граничи с Гибралтар и Средиземно море, с Атлантическия океан и Алжир, а юг с Мавритания. Поразяващи гледки, замайващи водопади, романтични залези, цъфтящи поля с бадеми, диви плажове. Необичайни хора от вкоренени в историята племена, лъскави дълги одежди и пищни златни бижута.

Дестинациите, които си заслужава да посетиш в Мароко

Маракеш – той може би е най-важният културен център в Мароко, някогашната столица на кралството и жив град, известен и със своите фестивали и пазари. Сърцето му е в площада  „Джема-ел-Фина”, където невероятните аромати от сергиите изпълват въздуха и карат туристите да забравят за всякакви диети. Акробати, фокусници и  укротители на змии допринасят за уникалната атмосфера на площада. Пазарите в града са едни от най-добрите, а цените на хотелите са изключително разумни – 15-25 евро на вечер. 

Друго уникално място в града е Ботаническата градина „Jardin Majorelle” е кръстена на създателя си - френския художник Жак Мажорел. През 1919 г. Жак Мажорел отива да живее в медината на Маракеш, и неизбежно се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората на града от 1001 нощи. Започвайки от една палма през 1922 г. той създава цяла ботаническа градина около вилата си със стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.

Макар и да не е столица на кралството, Казабланка е космополитен, търговски и пристанищен център. Мароканците я наричат галено Каза, а в нейните предели живеят близо 4 милиона души. Градът е бил малко берберско селище. И днес 45% от населението на Мароко са бербери, останалите са араби и евреи. Та някогашната Анфа е била търговско средище и жителите му са се препитавали с внос и износ на стоки от Испания, Португалия, Италия. Пристанището пък е било сигурно убежище за пиратите, подвизавали се славно с плячкосването на търговските кораби от Индия, Китай и Южна Африка. И така до 1468 г., когато португалска армада слага край на пиратското блаженство и разрушава Анфа. През 18-ти век султан Сиди Мохамед бен Абдала го построява отново с името Дар ел Бейда - белият дом. Днес той е вторият по големина град в Африка след Кайро.

Тъкмо в Казабланка, на специална платформа, напомняща малък полуостров величествено стои Джамията Хасан II. Този мюсюлмански храм е вторият най-голям в света, след Масджид ал-Харам в Мека и Медина, а нейното минаре е абсолютен рекордьор по ръст - най-високото на земята. Джамията Хасан II е разположена върху площ от 20 000 кв. м е в състояние да побере наведнъж до 25 000 вярващи в главния си корпус. На площада пред храма могат да се съберат още 80 000 души.

 Храмът е дело на френския архитект Мишел Пинсо. Основите на джамията Хасан II са положени на 12 юли 1986 г., като е било запланувано тя да е абсолючтно готова до 60-тата годишнина на марокански крал Хасан II през 1989 г. Въпреки усилената работа, сградата не е била открита до 30 август 1993 година. За тези 9 години, в които Джамията Хасан II е напълно завършена по нея работят 2500 строителни работници и 10000 творци и майстори. Всички те дружно успяват да сътворят най-високото минаре в човешката история. То се извисява на цели 210 м, а погледът понякога не може да достигне самия му връх. С тези размери Джамията Хасан II се счита за най-високото религиозно съоръжение в света.

От върха й пада лазерен лъч с дължина 30 метра. Лъчът не е насочен произволно, а търси посоката към свещения град Мека. Този лъч се вижда от цели 35 км разстояние. Идеята за построяването на джамията осенява Хасан II в началото на 80-те години на миналия век, като първоначалните му грандиозни планове били тя да е нещо като бъде “Статуята на Свободата” за Северна Африка.        

Волубилис е старинен археологически обект в Мароко. Разположен е близо до Мокнес , между градовете Фес и Рабат. Най-лесният път до тук е по шосето N13, а най-близкото населено място наоколо е Мулей Идрис. В този културен паметник, който от 1997 г. е в книгата със световното историческо наследство на ЮНЕСКО, се намират най-добре запазените руини в тази част на Северна Африка. Тези останки от римско време са уникални със своите мозайки, а такива не са запазени никъде другаде в цяло Мароко.