Интерактивната „Ескейп стая на колела“ пристигна за пръв път в България, по инициатива на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). В периода 19 септември – 9 октомври тази година, тя ще обиколи 11 града в страната – София, Ботевград, Монтана, Луковит, Плевен, Благоевград, Сандански, Петрич, Кърджали, Бургас и Варна.

Образователният проект е с фокус трафика на хора с цел трудова и сексуална експлоатация и има за цел да повиши информираността на младите хора относно престъплението. 

В Бургас инициативата се организира от Местната комисия за борба с трафика на хора, със съдействието на Регионалния инспекторат по образованието, Пристанище Бургас, ОД МВР Бургас и РД „Гранична полиция”. Събитието ще бъде открито в 9.30 часа на 6 октомври /понеделник/ от г-н Михаил Ненов, зам.-кмет и Председател на Местната комисия за борба с трафика на хора в гр. Бургас на големия паркинг на Морска гара. На официалното откриване ще присъстват и представители на Международната организация по миграция (МОМ) в България, Районна прокуратура - Бургас, РИО на МОН, ОД МВР, РД „Гранична полиция”.

През целия ден на 6 октомври, групи от по 6 човека ще влизат в помещенията на товарния автомобил, които автентично пресъздават обстановката, в която живеят жертвите на трафика на хора с цел сексуална експлоатация и ще търсят решения за бягство.  

По време на играта участниците трябва да решават поредица интерактивни задачи и разгадават кодове. Основната им цел е да помогнат на виртуален герой – жертва на сексуална експлоатация, да се освободи от безизходното положение, в което се намира. Сценариите на играта са вдъхновени от реални истории на хора, преживели експлоатация, които са успели да се спасят и да получат подкрепа. Така играта служи като инструмент за превенция, повишаване на чувствителността и ангажиране на вниманието към проблема, особено сред най-уязвимите.

Трафикът на хора е престъпление, което остава скрито – жестоко нарушение на човешките права, което в представите ни се случва на другите. А ако случайно попаднем на информация за него, често пъти се питаме: Защо жертвите не се спасяват? Защо не търсят помощ? Защо изобщо са попаднали в тази ситуация? А какво бихме направили ние, ако действително сме на тяхно място? Възможно ли е изобщо някой да избяга от ужаса на трафика на хора? 

Ако сме си задавали някой от тези въпроси или сме попадали на информация, че този проблем съществува, но ни се е струвал далечен, дори ако за пръв път чуваме за него, ще имаме реалната възможност да се поставим на мястото на жертвите на трафик на хора и да съпреживеем това, през което те преминават.