Европейският парламент даде окончателна „зелена светлина“ на преразгледаните правила относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него.

Във вторник евродепутатите приеха с 563 „за“, 7 „против“ и 17 „въздържал се“ закон, разширяващ обхвата на настоящите мерки за борба и предотвратяване на трафика на хора и по-добра подкрепа за жертвите му. За да се разширят действията на ЕС срещу трафика на хора отвъд трудовата и сексуалната експлоатация, новият закон криминализира и принудителните бракове, незаконното осиновяване и експлоатация на сурогатно майчинство на равнище ЕС.

Законът също така:

— подобрява координацията между органите за борба с трафика на хора и органите в областта на убежището, така че жертвите на трафик, които също се нуждаят от международна закрила, да получат подходяща подкрепа и закрила, както и да се зачита правото им на убежище;

— инкриминира използването на услуги, предоставяни от жертва на трафик, когато ползвателят знае, че жертвата е експлоатирана, за да се намали търсенето, което води до експлоатация;

— въвежда санкции за дружества, осъдени за трафик, например чрез изключването им от тръжни процедури и от възстановяване на публични помощи или субсидии;

— гарантира, че прокурорите могат да изберат да не преследват жертвите на трафик за престъпни деяния, които са били принудени да извършат, и че жертвите получават подкрепа, независимо дали сътрудничат на разследванията или не;

— предоставя подкрепа на жертвите, включително достъп до приюти и безопасно настаняване, със специален акцент върху най-уязвимите групи;

— гарантира правата на хората с увреждания и подходяща подкрепа, включително назначаване на настойници или представители на непридружени деца;

— позволява на съдиите да считат разпространение на сексуални образи или видеоклипове без съгласие, като утежняващо обстоятелство при произнасянето на присъди.

Съветът трябва също така официално да одобри споразумението. Директивата ще влезе в сила двадесет дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС, а държавите членки разполагат с две години, за да приложат нейните разпоредби.