Според повечетонаучнопопулярни и поп-психологически книги и статии, жените използвали средно22000 думи дневно, за разлика от мъжете, които си служели само с около 7000думи в ежедневието си. Позовавайки се на светила в науката, тези текстовеналагат широко възприеманото мнение, че жените са по природа бъбривки, коитообичат да клюкарят, докато мъжете предпочитат да говорят малко, но смисленинеща. Е, и този мит бе развенчан.

Американскиизследователи обединиха резултатите от над 70 изследвания, проведени сучастници в детска възраст, за да открият, че в действителност малкитемомиченца говорят повече от момченцата, макар разликата да е почтинезначителна. И не само това. Разлика се наблюдавала единствено при разговоритена децата с родителите им, но не и когато общуват помежду си.

При повторноизследване, този път сред възрастни хора, дори се оказало, че мъжете говорятповече, но отново разликата се оказва минимална. Разбира се, тези изследваниясе провеждат предимно в лабораторна среда, което прави резултатите не съвсемреални, предвид това, че е трудно да се състави статистика в реалното ежедневиена всеки от участниците.

Въпреки това,учените дълго време не се отказват от този любопитен мит. След като събиратданните от над 50 свои изследвания, лингвистът Дебора Джеймс и социалниятпсихолог Джанис Дракич достигат до убедителния отговор, че мъжете и жените середуват в първенството си по бъбривост в зависимост от ситуацията, в която сапоставени, и социалната си роля. Е, макар да не дават окончателен отговор навъпроса дали дамите наистина говорят повече от господата, то поне тезирезултати развенчават мита, че жената по природа не може да спре да говори.