Сливенският митрополит Арсений отново се озова в центъра на обществено недоволство, след като в навечерието на 21 май – деня на светите равноапостолие Константин и Елена – излезе с остро архипастирско послание, заклеймяващо нестинарските игри като „езически ритуали“ и „кощунствени практики“.В посланието си митрополитът обяви, че нестинарството нямало нищо общо с българската православна традиция и настоя свещениците и вярващите от Сливенската епархия да не участват и дори да не присъстват на тези празнични обичаи. Освен това категорично забрани предоставянето на православни икони за използване по време на ритуалите, които според него „заблуждават“ хората, че имат връзка с християнството.

Твърденията му обаче предизвикаха вълна от реакции, особено в Странджа, където нестинарството се предава от поколения и се приема не само като културно наследство, но и като форма на духовно изразяване, вплетена в бита и вярата на местните хора.За мнозина думите на митрополита звучат не само като непознаване на традицията, но и като пореден пример за безчувствено отношение към българския народ и неговите корени. Още повече, че това не е първият случай, в който Арсений предизвиква разнопосочни реакции сред вярващите.

Припомняме, че само преди месец той разгневи мнозина с решението си по време на Великденската служба в Бургас да се използват фойерверки – нещо, което мнозина миряни определиха като абсолютно неподобаващо за едно от най-светлите и тържествени събития в християнския календар. Вместо тишина и молитвено вдъхновение – небето над Бургас гърмеше, сякаш става дума за светски празник, а не за възкресението на Христос.

Така, вместо да обединява вярващите и да пази връзката между традиция и духовност, митрополит Арсений за пореден път се оказва разделяща фигура – критикуван както за непремерени решения, така и за агресивно отричане на народни обичаи, оцелели през вековете. 

 Мнозина си задават въпроса: Кога Църквата ще застане до народа, вместо да се отдръпва от него под претекст за „чистота на вярата“?