Според доклад на ООН се очаква на днешния 15 ноември 2022 г. населението на Земята да достигне 8 милиарда души. Какви последици ще има това за планетата ни? Докладът на организацията разглежда демографските тенденции през последните години и позовавайки се на статистически данни, показва посоката, в която броят на световното население се очаква да се развие, пишат от Дружеството за ООН в България.

Към 2019 г. средната продължителност на живота възлиза на 72.8 години, като бележи ръст с почти 9 години спрямо 1990 г. Очаква се до 2050 г. тя да достигне 77.2 години. Предвижда се процентът на населението над 65 г. да се покачи от 10% на 16% през 2050 г. Иначе казано, до 2050 г. делът на хора над 65 г. ще надминава два пъти броя на децата под 5 г. 

Два са основните фактори, които влияят върху покачването на броя на населението – спадащите нива на смъртност и повишената очаквана продължителност на живота. Развитата медицина е сред основните причини за тези тенденции. Общото застаряване на населението ще наложи промени в социалните политики на страните, тъй като възрастоваta група често е зависима от допълнителна помощ.

Средната раждаемост в света възлиза на 2.3 раждания на жена, като е спаднала от 5 раждания през 1950 г. Причините за това са свързани предимно със социаликономическото развитие на държавите. Достъпа до образование, контрацепция, но и финансовите разходи по отглеждане на деца са сред факторите, свързани с по-ниската раждаемост. Подобреното здравеопазване дава по-голяма сигурност и шанс за оцеляване на децата. Очаква се до 2050 г. средната раждаемост за света да спадне до 2.1 раждания на жена. Експертите се надяват, че демографското развитие ще даде шанс на развитите държави да се справят с бедността и глада и ще им даде възможност да се фокусират върху подобряване на качеството на образованието на подрастващото население.

През 2022 г. двата най-населени региона в света са Източна и Югоизточна Азия и Централна и Южна Азия. Китай и Индия са държавите с най-многобройно население – над 1.4 милиарда всяка. Две шести от световното население живее в тези райони. В Индия преобладава младото население и въпреки спадащите нива на раждаемост (през 1960 г. една жена е раждала средно шест деца, а  сега едва две) се очаква броят на населението на Индия да надмине това на Китай през следващата година. 

Допреди шест години Китайската народна република забраняваше на семействата да имат повече от едно дете. Тази политика доведе до силно застаряване на населението и въпреки че законът беше отменен, сегашните нива на раждаемост не могат да компенсират тези на застаряващото население.Докладът на ООН предвижда спад на населението в 61 държави с 1% вследствие на ниски нива на раждаемост и засилена емиграция. Сред тези държави са България, Латвия, Литва, Сърбия и Украйна. В тях се очаква населението да намалее с поне половин милион до 2050 г.

В по-развитите страни ръстът на населението се дължи основно на миграцията и се предвижда тази тенденция да се задържи и през следващите години. Ливан, Йордания и Турция са сред държавите, приели най-много бежанци, като мнозинството от тях са от Сирия. Германия от своя страна също е силно зависима от миграцията, тъй като нивата на раждаемост не могат да покрият тези на застаряващото население.В последните няколко години пандемията от една страна ограничава миграцията, а от друга оказва негативно влияние върху средната продължителност на живота при раждане. В Боливия, Ботсвана, Ливан, Мексико, Русия и Оман се забелязва спад от над 4 г. в периода 2019-2021г.

Държавните политики трябва да бъдат напаснати към променящите се условия. В държавите с преобладаващо застаряващо население трябва да бъдат осигурени добра социална система, пенсионна система и достъп до добро здравеопазване. Допълнително ще има нужда от качествено образование и насърчаване на възможностите за продуктивна трудова реализация, за да се осигури пълноценно участие в обществото. В страните с растящ дял на младото население също ще има нужда от качествено образование и възможности за трудова заетост.

По-голямо население на планетата ще доведе и до по-голяма консумация на храна, вода и енергия. Повече хора ще имат нужда от жилища, здравеопазване, транспорт и други услуги. По-високата консумация на ресурси може да доведе до войни за тях, екологични катастрофи, но също и до нови пандемии. Ръстът на населението може да задълбочи конфликти, свързани с неравномерното разпределение на ресурси. Експертите се опасяват, че това може да доведе до по-висок процент бедно население, ако държавите не положат мерки за по-умерено разпределение на своите ресурси и не разработят стратегии за образование, трудова заетост и социални програми.

Средната продължителност на живота и числеността на населението оказват влияние върху климатичната криза и нивото на морското равнище особено в районите, които са по-уязвими. Затова и демографските тенденции трябва да бъдат взети под внимание, когато се планират мерки за ограничаване на климатичните промени, тъй като ръстът на населението може да ускори увреждането на околната среда. Трябва да се обърне внимание и на нивата на консумация на продукти, като се изградят стратегии за ефективно рециклиране и повторното използване на вече добитите ресурси, за да може да се намали добива на нови ресурси. Рециклирането трябва да включва всякакви продукти, например дрехи, стари електроуреди, пластмаса, хартия, стъкло, батерии. Също така трябва да се създадат условия за по-устойчиво пазаруване, за да се намалят отпадъците и нуждата от рециклирането им. Важно е да бъдат създадени условия за по-екологично пътуване, за да се намали въглеродния отпечатък, който оставяме – добре развит градски транспорт и железопътна мрежа, за да привлече хората да оставят личните си автомобили. Поставените цели трябва да се справят с опасността да използваме повече ресурси, отколкото Земята може да регенерира за една година или „свръхпотребление“.