На днешния 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун. Денят – двадесет и първо число на третия месец, не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с тризомия (три копия) на 21-вата хромозомна двойка. По традиция в този ден всички, които подкрепят каузата, обуват шарени чорапи. 

По повод световния ден, от българската фондация "Живот със Синдром на Даун" отправят предизвикателство към всички днес да обуят шарени чорапи, да направят снимка или видео и да ги споделят в социалните мрежи с хаштаг #животсъссиндромнадаун.  

За първи път денят е отбелязан по време на VI световен симпозиум посветен на синдрома на Даун, който се провежда в Палма де Майорка през 2006 година, по инициатива на Европейската и Международна асоциации с цел превенция и помощ на хората със синдрома на Даун.Синдром на Даун е геномна аномалия, която представлява поява на трета хромозома в 21-вата хомоложна двойка. Тази аномалия се проявява при 6000 новородени годишно. 

Освен чисто физически прояви, засягащи специфичния външен вид на носителите, синдромът предизвиква и някои други симптоми като намалени когнитивни способности, вродени дисфункции на тялото и склонности към специфични заболявания. Често при тях се наблюдават хипотироидизъм, сърдечни нарушения, нисък мускулен тонус, но тези проблеми се преодоляват с медикаменти и физиотерапия. Нарушения на зрението и слуха се проявяват при около 30% от децата със Синдром на Даун. Всяко родено дете със синдром на Даун има реалните възможности да води един пълноценен и сравнително независим живот, стига да му бъде предоставена тази възможност.

Синдромът е описан за първи път от английския невролог и фармацевт Джон Лангдън Даун, чието име получава явлението, през 1866 година. Причините за него обаче са открити едва през 1959 година. Към момента Синдромът на Даун е една от най-често срещаните хромозомни аномалии при новородените.  Статистиката показва, че с увеличаване възрастовата граница при майката, расте и вероятността новороденото да има синдром на Даун. Това най-вероятно се дължи на стареенето на яйцеклетките в майчиния организъм, което може да доведе до повече грешки при деленето на клетките.