Изложбата от живи тропическипеперуди е към своя край, но изненадите не спират. Успелите да посетят музеяпрез август може би си спомнят красивите олеандри (повече познати като зукуми)в залата с пеперудите. Оказасе, че не са донесени само олеандри. Две седмици след началото на изложбата,уредниците на Природонаучния музей откриха по тях гъсеници на изключителноредкия за България вид – олеандровавечерница (Daphnis nerii).

Четиритегъсеници бяха преместени в специално приготвена за тях кутия, пълна със свежилиста от зукум. Там те свиха своите пашкули и зарадваха екипа на музея като сеизлюпиха само две седмици по-късно. Тъй като са много рядък местен вид, ранотази сутрин те бяха пуснати в природата.

Олеандровата вечерница обитаваместа с топъл климат в Европа, Африка и Азия. Въпреки, че е една от най-широкоразпространените пеперуди от сем. Вечерници (Sphingidae),за България тя е много рядка. Вероятно причината се крие във факта, чегъсениците й се хранят с листата на олеандъра (зукум), а при нас това растениесе отглежда предимно изкуствено, в саксии. Гъсениците са с размери до 8.5 см, яркозелени, с характерните за този вид сини петна, като очи и ярко жълт шип в краяна тялото. От страни имат бяла ивица с разпръснати дребни бели и сини петънца.С голям апетит унищожават листата на зукума и бързо нарастват.

Самото растениее отровно и гъсениците също натрупват токсини в тялото си. Това е тяхнатазащита от хищници. Преди да какавидират, те променят цвета си в жълто-кафяво исе скриват сред опадалите листа в корените на растението. Самата какавида еголяма до 7.5 см, кафява с черни точки отстрани. Възрастните олеандровивечерници летят от май до септември, понякога до октомври. Денят прекарват спотаенисред растенията, където окраската им ги прикрива. Крилата им отгоре самаслиненозелени, гърдите тъмнозелени, а коремът - сивозелен със светлипрепаски. Крилата имат красиви напречни или надлъжни розови, лилави илисивобели петна. На големина достигат до 11.5 см.