Бюджетът е финансовият план, който изразява политиката на парламентарното мнозинство и на редовното правителство, а такова в момента няма. Това заяви президентът Радев на среща на „Дондуков“ 2 с ръководствата на национално представителните синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. 

„Оценявам и споделям напълно вашата тревога за сериозната инфлация и доходите на хората, необходими са решения в интерес на българските граждани“, каза президентът в началото на срещата по повод организираните от синдикатите протести за по-високи доходи. Служебното правителство е ангажирано с проблемите на хората, но партиите в парламента трябва да поемат своята отговорност и ако постигнат консенсус за базов бюджет и за неговото спасяване от предизборно наддаване, кабинетът ще го внесе в Народното събрание, подчерта Румен Радев. 

Държавният глава посочи, че е поставил въпроса за внасянето на базов бюджет, но съображението на служебното правителство е, че подобен дългосрочен ангажимент, свързан с икономическото развитие на страната, следва да бъде поет от редовен кабинет. „Политическите партии и лидери, които сега най-много настояват да се внесе базов бюджет, по-рано отричаха този подход“, припомни още държавният глава и добави, че опасенията на партиите да поемат властта през зимата не са честен подход спрямо българските граждани. „В трудни времена трябва да се поема политическа отговорност и с това да бъдат убеждавани избирателите да ходят до урните, а не с празни приказки“, заяви Румен Радев и призова поведението на политическите лидери да не се ръководи единствено от очакването за скорошни нови избори. 

Държавният глава отново призова политическите партии най-сетне да намерят диалог и консенсус за съставяне на редовно правителство, което да има ясна и дългосрочна политика по доходите и за развитие на българската икономика. По отношение на повдигнатата от синдикатите тема за либерализация на цените на електроенергията за битовите потребители у нас Румен Радев припомни, че вече подчертал на заседанията на Европейския съвет, че това в момента е неприемливо за страната ни. „Би било срамно, при положение, че сме трети, а на моменти и втори по износ на електричество в Европа, да оставим нашите хора, които са с най-ниски доходи, да бъдат на свободния пазар“, заяви президентът. 

В отговор на притесненията на КНСБ и КТ "Подкрепа" за поетия от предишни правителства ангажимент за драстично намаляване на въглеродните емисии през следващите години, което може да увеличи безработицата във въгледобивните региони на страната, президентът посочи, че ще продължи да отстоява позицията за плавен и социално справедлив преход на България към по-чиста енергия. Държавният глава припомни, че още през 2021 г. е намерил подкрепа в тази посока сред лидерите в Съвета на ЕС, а и вследствие на енергийната криза редица срани в Европейския съюз вече мислят по различен начин и част от тези, които най-много са настоявали за зелен преход, сега разчитат отново на въглищните си централи и се стремят отново да използват ядрена енергия. „Има вразумяване, омекотяване по този въпрос“, отбеляза държавният глава. По думите му в дългосрочен план България трябва да търси иновативни възможности и технологии за производство на зелена енергия, за да запази заетостта на работещите в енергийния сектор и да увеличи своята конкурентоспособност.