Град Битерфелд-Волфен, доскоро синоним на екологична катастрофа, е на крачка от това да се превърне в ключов обект за амбициозния зелен преход на Германия, съобщава Франс прес.

Именно там е разположена първата голяма литиева рафинерия в страната, призвана да играе централна роля в европейските планове за добив и преработка на така необходимите за захранването на електрическите превозни средства суровини.

Литият, "бялата пудра", която заводът ще започне да произвежда от май, е сред жизненоважните метали за производството на електрически батерии, за да може Европа да намали зависимостта си от вноса им. 

Бумът в търсенето на батерии бе "предвидим", казва Щефан Шерер, шеф на "Ей Ем Джи Литиъм" (AMG Lithium), компанията. която "се качи на гребена на вълната" и стартира проекта за завод преди четири години.

Заводът в Битерфелд- Волфен, разположен в Източна Германия на около 140 километра от Берлин, е бил избран заради "близостта до клиентите" и мощния германски автомобилен сектор, добави Шерер.

Европа гледа на зависимостта си от вноса на редки метали като все по-голям проблем в контекста на геополитическото напрежение, най-вече с Китай.

Без да е най-големият производител на суров литий, Китай разполага с по-голямата част от преработвателните мощности в световен план, както и със значителен дял от производството на батерии.

ЕС направи миналата година предложения, за да гарантира доставките, да увеличи добива и обработката на критичните суровини, които са от крайна необходимост за европейската промишленост, от лития и кобалта до никела на автомобилните батерии.

"Вече обсъждаме с отговорните политически лица необходимите финансови ресурси за бъдещото ни разширяване", отбеляза Шерер.

Тази треска за "бяло злато", както често е наричан литият, би могла да разтърси до основи и да предопредели бъдещата съдба на Битерфелд-Волфен, населено място с по-малко от 40 000 жители. Градът е бивш бастион на източногерманската химическа промишленост и дълго време един от най-замърсените градове в Германия.  

Според Шерер първият модул на завода на Ей Ем Джи би могъл да осигури 20 000 тона литиев хидроксид годишно, което е достатъчно количество за производството на около половин милион батерии за електромобили. 

След добавянето на допълнителни модули капацитетът на завода може да достигне 100 000 тона или "до 20 на сто" от търсенето в Европа, заяви той. Литият за преработка ще се доставя първоначално от Бразилия. 

Целта на ЕС е да може да гарантира 40 на сто от рафинирането на материалите, които се смятат за критични на територията му. От Португалия до Франция новите минни и промишлени проекти за добив и обработка на литий стават все повече.

За германската промишленост и най-вече за автомобилостроителите преместването на производството на литий означава да "увеличат устойчивостта си в случай на напрежение по международната верига за доставки", според Йоан Жимбер, специалист по електронна мобилност в мозъчния тръст "Транспорт и околна среда".

В бивш минен район в Източна Германия - Цинвалд, разположен близо до чешката граница, проект, който е подкрепен от Ей Ем Джи цели да завърши веригата, разработвайки литиево находище,смятано за обещаващо. 

Снабдяването с големи количества литий на местно ниво е трудно постижимо, за което свидетелства и скромната цел от 10 на сто, фиксирана от ЕС по отношение на добива на този критичен метал.

Проекти като този в Цинвалд обаче биха могли да се превърнат в "зъбно колело от жизненоважно значение", заяви пред АФП Антон дю Плеси, главен изпълнителен директор на "Цинвалд Литиъм".

За да даде на зелените индустрии стабилна опора на местно ниво, ЕС "трябва да гарантира, че разполага с цялата верига за доставки", включително добива, казва Дю Плеси, който се надява, че мината Цинвалд ще работи на пълен капацитет до края на десетилетието.

Ако добивът е само частично решение, то новите преработвателни мощности, планирани в Европа, биха могли "напълно да покрият търсенето", според Корнелиус Бер, анализатор в "Ай Дабълю Кансълт" (IW Consult).

Според него обаче осъществяването на сегашните проекти остава несигурно, а сроковете за създаване на нови производствени площадки - между пет и десет години, означават, че целта на ЕС за 2030 г. "няма да бъде лесна за постигане".