Днес отбелязваме 130 години от рождението на една от най-великите личности в новата българска история - Цар Борис III. Монархът е известен още с прозвището Цар Обединител заради връщането на българските земи в Южна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорска Тракия в границите на Царство България.

Борис III или както е пълното му име-Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота, е български цар, роден на 30 януари 1894 г., син на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Заема престола след абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. По време на своето управление Борис III разцепва Военния съюз, отстранява от власт организаторите на Деветнадесетомайския преврат (1934). Засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. 

Три пъти е кавалер на френския орден "Почетен легион", кавалер на английски кралски викториански орден, на орден "Леополд" (Белгия), на Домашен рицарски орден "Св. Хубертус" (Бавария), на орден "Червен орел" (Прусия), руските ордени "Св. Андрей Първозвани", "Св. Александър Невски" и "Св. Анна", на ордени на Румъния, Италия (Парма и Сицилия), Полша и др. 

Умира на 28 август 1943 г. при неизяснени обстоятелства. Погребан е на 5 септември 1943 г. в манастирската църква на Рилския манастир. На 24 април 1946 г. тленните останки на Борис III са изнесени от светата обител и препогребани в параклис на двореца "Врана". През 1946 г. параклисът е унищожен. На 18 октомври 1991 г. при разкопки в парка "Врана" е открита стъкленица с надпис, че в нея е сърцето на цар Борис III. Предадена е за съхранение в трезора на Българската народна банка. На 23 август 1993 г. стъкленицата е изнесена и е препогребана във възстановения гроб в Рилския манастир.