На днешния 6-ти септември се навършват 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и героичните дни на Сръбско-българската война, в която се решава съдбата на българското съединистко дело. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". В паметния 6 септември 1885 г. българският народ реализира идеята за съединение на разпокъсаните от Берлинския конгрес земи, населени с българи и прави крачка към възвръщане териториалното единство на младото българско княжество. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.