Ценен експонат от XIV век предостави на Регионалния исторически музей археологът проф. Николай Овчаров. Той представлява бронзова триъгълна пластина с дупка за окачване, върху която е изобразен герб с три легнали лъва, пише в. "Труд". 

"С голяма степен на сигурност можем да кажем, че е свързан с последните дни на Шишмановото царство. Предстои да се уточни дали това е бил официалния герб на Царство България от времето на цар Иван Шишман", посочи проф. Овчаров, според когото има данни, потвърждаващи това предположение.Пластината била открита случайно на около 30 километра южно от Варна между авренските селата Равна гора и Близнаци. Намерил я преди месец и половина при присаждане на дръвчета в частна овощна градина председателят на Върховния управителен съвет на Асоциацията на българите по света Младен Станев. 

"До голяма степен откритието решава една стара дискусия в българската историография - има ли гербове в българското царство или няма. Хералдиката се появява към края на XII век с развитието на феодалните отношения. Мнозина са на мнение, че тя не е имала отражения в България, защото тук е господствала византийската икономическа и правова система. Напоследък обаче става все по-ясно, че през XIV век западноевропейският мироглед навлиза сериозно във Византия, България и Сърбия", посочи археологът.

За пример той даде летопис на преминал през Търновград по онова време неизвестен арабски пътешественик, в който има рисунка, наподобяваща открития герб и текст, че стражите пред двореца държат щит с три лъва. Същите легнали фигури присъстват и на монети от времето на Иван Шишман.  Герб с три лъва е имала и Англия, но към момента историците не разполагат с данни в района, където е намерена пластината, да са преминавали англичани, допълни проф. Овчаров.Находката е била предадена за обработка на специалисти в музея в Кърджали. До момента е рестарврирана частично и ще стане част от постоянната експозиция на Регионалния исторически музей във Варна. 

"Тя е изключително ценна, защото дава възможност да надникнем в един период, който е много слабо осветлен, но и много динамичен", заключи проф. Овчаров, който я определи като откритие на годината.