Романът „Нас, които ни няма“ е най-новата, трета книга на Антония Апостолова, след стихосбирката „Солена ябълка“ от 1994 година и сборника с разкази „Потъване в мъртво море“. Редактор е Марин Бодаков, корицата е дело на Кирил Златков по рисунка на авторката и нейния син, а издателството е „Жанет 45“. Премиерата ще се състои в Центъра съвременно изкуство и библиотека на 27 септември, от 18.00 часа. Авторката е подготвила специален подарък към всички присъстващи – това е първата ѝ стихосбирка, издадена в Бургас с подкрепата на поета Пейо Пантелеев и художника Руси Стоянов. По време на събитието ще бъде показано слайдшоу със снимки на Бургас от 90-те години.

Модератор на срещата ще бъде журналистът и издател Румяна Емануилиду.

„Нас, които ни няма“ е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим на всички град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта и вечната тяга на смъртта.

„Нас, които ни няма“ е болезнено личен автофикционален текст с двама разказвачи – момчето и момичето, в чиито души Ерос и Танатос се борят за надмощие. Книгата е разделена на две части, по имената на двамата протагонисти – Мартин и Антония. Десетилетия след събитията през 1994 г., Мартин възкресява паметта за първата си любов. Той се връща към космическите измерения на тази обич, към белезите и грешките си от онова време и към спомена за счупеното си семейство. В десет писма от същата година Антония пък му разказва за неподражаемата цялост на своето семейство – от своето раждане до срещата си с момчето.

Романът обхваща началото на 90-те години, но се връща и в десетилетията назад, а действието се развива в Бургас, като самият град е своеобразен герой – със своята атмосфера, улици, поети, актьори, чудаци. Типичните клишета за 90-те обаче – мутрите, икономическите проблеми, политическите вълнения – тук изцяло и умишлено липсват, като книгата акцентира върху една друга, интимна, „субкултурна“ атмосфера от живота на подрастващите поколения тогава. Така историята от злободневна се превръща във вечна и общочовешка.

Не на последно място, „Нас, които ни няма“ е и трибют към страстта на Мартин, която мнозина момчета от онова време споделят: астрономията и фантастиката. В своята диалогична изповед героят-разказвач превръща тяхната терминология в пронизваща целия роман поетична метафора за своята 16-годишна любов – неговата собствена черна дупка.

Премиерата се реализира с подкрепата на Община Бургас.