Един от най-големите волейболни шампиони на България – Владо Николов, ще се срещне с бургаската публика на 23 ноември, от 13:00 часа, в Културен дом НХК – Бургас.
Той ще сподели своя път към успеха – за победите и загубите, за дисциплината и вдъхновението, за това как се възпитават истински шампиони.
Специално за бургаската публика Владо ще представи и своята автобиографична книга „Високо“.
За книгата „Високо“
Няма кратък път към върха. Пътят към върха е проза – работа, още от същото, години наред от същото, за да можеш един ден наистина да стигнеш донякъде. До високото.
Владимир Николов, волейболен шампион на България, Италия и Франция, златен медалист от Шампионската лига (2005 г.), носител на бронзови медали от Световното (2006 г.) и от Европейското (2009 г.) първенство, диагонал №1 в света (2010 г.), дългогодишен капитан на националния отбор, а сега и президент на ВК „Левски“. Владимир Николов – спортист, съпруг, баща, лидер. Това е неговата откровена до болка история, неговият личен поглед към близкото минало и неговият вдъхновяващ завет как бъдещето да бъде по-добро."
Аз исках да го направя. Исках да стигна там, горе, пръв. И стигнах преди всички, нищо че години наред малцина виждаха в мен прашинката надежда. И така продължих. Цял живот. Задъхвах се, уморявах се, огъвах се от изтощение, не спях, изстрадах несправедливости, но не се предавах, доказвах се. Такъв бях винаги – дори когато не ме забелязваха, дори когато ме пренебрегваха, дори когато играех най-зле, аз вярвах, че пак и пак ще стигам високото. И не предадох себе си. Такъв съм и сега.
След повече от трийсет години катерене към високото, преодоляване на предизвикателства и изпитания на физиката и волята ми, доказване като човек и спортист, аз искам едно: „Другите да виждат гърба ми!“. Не от самовлюбеност, а от стремежа да побеждавам, да съм горе, на високото, за да бъда пример, и ако мога, да вдъхновявам".
"От деня, в който Владо усети, че има смисъл, той се отдаде на своята книга. Слушаше внимателно въпросите ми и извади от паметта си спомени за хора и събития, често предизвикващи смях, радост и гордост, но и сълзи, и болка. При всяка среща като в пъзел сглобяваше собствения си образ – неподправен, с качествата и недостатъците си; спонтанен, наглед дръпнат и темерутест (сам си го казва), а в същото време чувствителен мъж, влюбен в своето момиче, в четирите им деца и във волейболната игра…"
Виолета Цветкова, журналист и съавтор на „Високо“
Добави коментар