Днес православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.

Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Затова и църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На места в страната на Атанасовден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка - жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора за здраве. В превод от гръцки Атанас означава “безсмъртен”. На днешния ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. Екипът на “PoligrafF” им желае здраве и благополучие!