"Към днешна дата имаме сведения, че протича леко тази инфекция. Все още не може да се каже обаче дали това е така и за възрастните хора и хората с придружаващи заболявания. Очакваме сведения по този въпрос". Това обясни на фейсбук страницата на министерството на здравеопазването председателят на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването - проф. д-р Радка Аргирова по повод новия вариант на Covid-19, а именно "Омикрон". 

По последни данни на СЗО не се получени съобщения за смъртни случаи, свързани с новия щам на вируса. СЗО съобщи, че събира доказателства за будещия опасения вариант, докато държавите по света се борят да спрат разпространението му.Но въпреки нарастващия брой държави, които регистрират инфекции с новия вариант, в здравната агенция на ООН все още не са постъпили съобщения за смъртни случаи. 

Все още няма данни дали този щам е засечен у нас. "Това е поредният вариант, за който до момента знаем, че има твърде много мутации. Според някои източници са над 50, според други - 52, а някъде се говори и за 55. Голяма част от мутациите обаче са познати от Делта и Алфа вариантите и не са нови за нас. Има, разбира се, и нови. Много от тях са локализирани в т. нар. S-протеин, т. е. засегнат отново е S-генът. Това е белтък - гликопротеин, който осъществява рецепторната функция между вируса и клетката чрез ACЕ2 рецептора на клетката. Тъй като така започва цикълът на репликацията, точно по този начин се осъществява инфекцията. Ето защо, точно тези мутации много ни интересуват", коментира още проф. Аргирова. 

По думите ѝ процесът на репликация на вируса е такъв, че във всеки цикъл на своя жизнен път той мутира. "Това е така, защото е РНК съдържащ вирус, а РНК е изменчива. Такава е природата на всички РНК съдържащи вируси, така че тук няма нищо странно. Затова не трябва да ни учудва, че вирусът мутира. Важно е обаче кога и къде го прави. Той мутира при всеки цикъл на репликация, но има възможност да го прави, само ако попадне в уязвими лица, в които може да се размножи. Това са хората, които не са ваксинирани. Цялата изменчивост на вируса на практика се подпомага от хората, които не са ваксинирани, т. е. нямат никакви антитела срещу него и така му позволяват да се развие", коментира още тя.

По отношение на ваксините още не се знае доколко предпазват, но е факт, че хората, които са заразени, го прекарват леко. „Все още не знаем дали всички те са ваксинирани“, каза вирусологът и призова хората да си поставят бустерна трета доза. Проф. Аргирова апелира за засилен контрол по спазването на противоепидемичните мерки. Тя е категорична, че не трябва да се правят никакви компромиси с маски, дезинфектанти, проветряване, миене на ръце, почистване - навсякъде.

Аргирава обясни и каква е разликата между имунитета придобит след ваксиниране и преболедуване. „Когато човек се зарази по естествен начин, целият вирус влиза в неговия организъм. Вирусът има 29 белтъка и всички тях имунната система ги разпознава като чужди. Тя се старае да произведе антитела срещу тях, въпреки че не винаги срещу всички успява да направи това. Когато обаче се ваксинираме, ние инжектираме един или два точно определени белтъка - имуногени, срещу които искаме да се образуват антитела. Тези белтъци са специално подбрани, защото са ключови за репликацията на вируса. В случая те отговарят за навлизането на вируса в чувствителната клетка. Ето защо, ваксинацията е много важна за нас, за да може образуваните антитела да спрат евентуалното заразяване със следващ вирус“, каза още проф. Аргирова.