Със сигурност през януари се очаква да имаме първия българин с ваксина. Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в ефира на NOVA.

"Ваксинирането е един от начините да прекратим тази епидемия, да престанем да ходим с маски и да се страхуваме. Това, което ме плаши е, че ако не се направи хубава кампания и не се види как броят на случаите намалява след ваксиниране, поставяме на риск ваксинационната програма за бебетата и за всички останали ваксини", категоричен бе специалистът.

Според него е необходимо 70% от населението да си сложи ваксината срещу COVID-19. Той обясни, че на 29 декември трябва Европейският регулатор по лекарствата да одобри ваксините. Едва след това те ще започнат да се разпространяват. За момента около 48% от медиците са заявили желание да бъдат имунизирани.

"Това е пак висок процент, но е и малко. Една част от медиците, които бяха призовани да се ваксинират - са убедени, че като работят с болни от коронавирус са прекарали инфекцията. Това е доста вероятно”, добави проф. Кантарджиев като посочи, че всеки има право на индивидуален избор и да решава дали да се ваксинира, или не. Относно фазите на ваксинация и поставянето на ваксината на служители във ферми за норки той обясни:

„Много е важно те да бъдат имунизирани, защото човек, ако заболее от коронавирус, даже и леко, вирусът може да зарази норките. При тези животни заболяването не минава като при хората. Те се заразяват обикновено през храната. Много е опасно, когато вирусът премине от човек на животно, защото може да се получи мутация и да ни върне вируса по различен начин”, разясни проф. Кантарджиев. Той коментира и поставянето на ваксината при хора с автоимунни заболявания.

„Хората, които са с автоимунни заболявания и такива на химиотерапия с потиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват готов белтък. Това е модернизиран стар вид. Не е редно хора, които са в имунен дефицит, да се ваксинират с жив вирус. Такива са ваксините на „Астра Зенека”, поясни Кантарджиев. Пептидните ваксини се очаква да излязат около февруари или март.

За хората с алергия той каза, че не е необходимо да изчакват. „РНК ваксините, които се правят от Pfizer и „Модерна”, са с по-ниска вероятност за алергични реакции. Винаги обаче има възможност за такава. Важно е с каква честота. Алергичните реакции при ваксините на Pfizer и „Модерна” ще са по-малко, отколкото при другите обичайни ваксини”, категоричен е Кантарджиев.

"Лошият вариант не са страничните ефекти на ваксината, а ако всяка година или на три трябва да си я поставяме", категоричен беше професорът.

„Когато се прави ново лекарство, каквото е ваксината, в началото се избягват бременните жени и малки деца. Решено е тя да не се поставя на бременни, защото за тях е известно, че ако се разболеят инфекцията не протича тежко, а детето е защитено”, разкри той.

Скока на смъртността у нас той обясни с това, че възрастните хора се обръщат късно към медицинска помощ. „Има влошаване и късно лечение. И без коронавируса сме на едно от първите места в Европа”, поясни директорът на НЦЗПБ.