Интервю с проф. Милена Станева, д.м., главен координатор на Експертния съвет по ангиология:

- Проф. Станева, какви са рисковете от преболедуването на SARS-CoV-2 за хората със сърдечно-съдови проблеми и как те да се предпазят от негативните последици на заболяването?
- При пациентите със сърдечно-съдови заболявания COVID-19 протича по-тежко и с повече усложнения, включително и с по-висока вероятност от летален изход. Освен това и възстановяването е по-бавно. Пост-COVID синдромът е по-продължителен. По време на боледуването се засяга директно сърцето, като се наблюдават: перикарден излив и/или ритъмни нарушения при около 20% от болните; при 1/3 – засягане на миокарда и други, които влошават прогнозата при пациентите със сърдечно-съдови заболявания. В последната вълна има ръст и на инфарктите и инсултите, както и на белодробен тромбемболизъм. Много често първата изява на коронавируса е инсулт. Най-добрият начин пациентите със сърдечно-съдови заболявания да се предпазят от негативните последици на COVID-19 е профилактиката - чрез ваксиниране и спазване на противоепидемичните мерки.

- Как ще ги предпази имунизирането срещу SARS-CoV-2 и има ли препоръчителна ваксина?
- Факт е, че ваксинираните хора, които са заразени, го прекарват леко. Пациентите със сърдечно-съдови заболявания са високорискова група, поради което препоръчвам да бъдат ваксинирани приоритетно. 

- Всички ваксини срещу COVID-19, които са одобрени за приложение в ЕС, са показани за имунизиране на тази група пациенти. За всички сърдечно-съдови заболявания ли са подходящи ваксините или има такива, при които са противопоказани?
- Експертният съвет по ангиология смята, че няма абсолютни противопоказания за прилагане на ваксина срещу COVID-19 при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. При някои групи пациенти, които са с преживени венозни тромбози, както и с тромбофилия (състояние, свързано с повишен риск от тромбози), се препоръчва да бъдат ваксинирани с иРНК ваксини - Comirnaty (BioNTech/Pfizer) или Spikevax (Moderna) - поради по-ниския тромбогенен риск. 

- Подходящо ли е пациентите със сърдечно-съдови заболявания, които са преболедували COVID-19, да си поставят бустерна доза?
- Да, те трябва да си поставят бустерна доза няколко месеца след преболедуването, за да се предпазят от повторно заразяване. Така, както всяка година се ваксинираме срещу грипния вирус, възможно е нещо подобно да се получи и с COVID-19. Ние трябва да се научим да живеем с вируса.

- А необходима ли е бустерната доза при пациентите, които имат завършен имунизационен цикъл с еднодозова или двудозова ваксина?
- Трета доза би могла да ни предпази от нови варианти на коронавируса. При новите варианти ваксините няма да спрат да действат, но просто ще са с по-ниско ниво на защита. Затова е важен бустерът.

- Има ли препоръки за приемане на лекарства за сърдечно-съдови заболявания преди и след ваксинация?
- Пациентите със сърдечно-съдови заболявания трябва да продължат да приемат своята терапия. Няма общоприети препоръки за профилактика преди и след ваксинацията.  Желателно е преди ваксинация да консултират със своя лекар провежданата терапия, особено ако приемат антикоагуланти (лекарства за разреждане на кръвта).

- Какво бихте казали на всички които не вярват в ползите от ваксинацията за хората със сърдечно-съдови заболявания?
- Всеки човек вече познава хора, които са боледували от COVID-19 и знае, че е сериозно заболяване, което протича тежко, особено при рисковите групи. Прилагането на ваксината предпазва от разболяване и от тежко или фатално протичане на болестта. Нека се ваксинират, за да са по-дълго със своето семейство и приятели.

- Вие ваксинирахте ли се и защо?
- Въпреки че преболедувах COVID-19 във втората вълна и имах продължителен пост- COVID-19 синдром, се ваксинирах през август, за да се предпазя от следващо боледуване и да пазя своите близки и приятели.

* * *
Проф. Милена Станева, д. м. е завършила медицина в Медицински университет-София. Има три специалности - Вътрешни болести, Кардиология и Ангиология и признати квалификации за високоспециализирана дейност: „Правоспособност по ултразвукова съдова диагностика”, „Ехокардиография – базисно ниво” и „Ехокардиография – експертно ниво”. Член е на Управителните съвети на СЛК и на БЛС. Има над 120 публикации в националния и световния научен печат и над 150 участия в национални и международни медицински форуми. Съавтор е в 3 учебника и 10 научни ръководства. Научен ръководител е на 6 докторанта, от които 2 успешно защитили. Основните ѝ интереси са в областта на тромбофилията, профилактиката и лечението на тромбози, профилактиката на атеросклероза, профилактиката и лечението на лимфедем.
Към момента е началник на Клиниката по ангиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.