Промените в конституцията влязоха в Народното събрание за второ четене, ощесъс започването на обсъжданията, обаче, възникнаха напрежение и спорове.Измененията във върховния закон бяха предложени с оглед на готвената реформа вправосъдната система.

На първо четене промените бяха приети с много дебати и спорове, но в крайнасметка и с много компромиси. Новите текстове, внесени за второ четене, обаче,съдържаха текстове извън тези „компромиси“, което внесе допълнителнонапрежение.

През септември депутатите се постигнаха съгласие за няколко неща: висшият съдебен съвет да бъдеразделен на две колегии – съдийска и прокурорска, повече правомощия наИнспектората към ВСС и пряк избор на магистратите. Освен това Висшиятадвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд.

Разпределението на парламентарната квота в двете колегии стана причина за най-големите конфликтимежду народните представители и парламентарните групи. В крайна сметкаразделянето на колегиите бе прието със 196 гласа „за“, 35 „против“ и 0 „въздържал се“.

Прието бе и предложението Народното събрание да изисква докладот главния прокурор за дейността на прокуратурата, въпреки противопоставянето на БСП, чийто лидерМихаил Миков обяви този текст като начин за политически контрол върхунезависимата съдебна власт.

В действителност този текст беше гласуван два пъти, като първият път беотхвърлен. От ДПС, обаче, се оплакаха, че гласовете им не били отчетениправилно. След проверка по въпроса председателят на парламента Цецка Цачева допусна ново гласуване, обяснявайки, че тазипромяна е важна.