Шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим постанови Апелативен съд – Бургас за бивша банкова служителка, присвоила чужди пари в размер на 357 491,77 лева, собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез използване на сметки на клиенти. Въззивната инстанция измени присъдата на Окръжен съд – Бургас, като намали наложеното на подсъдимата К. Т. наказание от осем години лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода.
Пред Апелативен съд – Бургас делото е образувано по протест на Окръжна прокуратура и по жалба на подсъдимата. В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура не поддържа въззивния протест и го намира за неоснователен. Защитата пледира за отмяна на присъдата и за признаване на подсъдимата за невиновна или за намаляване на размера на наказанието с приложение на института на условното осъждане. След цялостна проверка на правилността на съдебния акт на първата инстанция и след обсъждане доводите на страните въззивният състав е намерил протеста за неоснователен, а жалбата за частично основателна.
Бившата банкова служителка е призната за виновна за престъпление, извършавано в продължителен период от време от 2012г. до 2017г., когато е работила като „специалист обслужване клиенти“ при „Уникредит Булбанк“ АД-клон Айтос и в това си качество е трябвало да пази поверените й от банката чужди средства. В рамките почти пет години К. Т. е извършвала неправомерни тегления от сметки на клиенти, използвайки документи с неистински подписи и неверни обстоятелства, като присвояването е в особено големи размери.
Пострадали от нейната дейност са били семейство дългогодишни клиенти на банката, които работели във Великобритания и разполагали с няколко банкови сметки в долари, евро и в британски лири. Двамата единствено внасяли в сметките си съответната валута, без да извършват тегления в брой. Подсъдимата е изготвяла неистински нареждания-разписки за теглене на суми от името на всеки един от съпрузите, въвеждала е тези документи в счетоводната система на банката, осчетоводявала е фиктивните операции, намалявала е наличностите по сметките с размера на вписаните в документите суми и след това е присвоявала паричните средства от касата на банката.
По идентичен начин на три пъти през 2014 г. е изготвила неистински платежни нареждания за превод на средства от сметка на съпругата към сметка на трето лице, въвела ги е в счетоводната система, за да създаде привидно основание за движение на средствата, след което е съставила и неистински нареждания-разписки от името на това лиц за „теглене“ на съответните суми. Така е осигурила счетоводно прикритие на присвояването, като е вземала сумите от касата и ги е използвала за лични нужди.
Въззивната инстанция е приела, че авторството на деянията от страна на подсъдимата е доказано. К. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 - длъжностно присвояване в големи размери, за улесняването на което е извършено и документно престъпление - по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което не се предвижда по-тежко наказание.
Становището на апелативния състав по отношение на наложеното наказание е, че то подлежи на редуциране. Съдът е отчел продължителността на наказателното производство /в рамките малко над осем години/, която не е по вина на подсъдимата, напредналата й възраст и влошеното й здравословно състояние. Наказание в размер на шест години лишаване от свобода, съдът е намерил за съответно на конкретната степен на обществена опасност на деянията и на личността на дееца. Този размер е от естество да осигури поправителното и превъзпитателното въздействие върху подсъдимата, като същевременно гарантира превенцията и изключва създаването на чувство за ненаказуемост както у нея, така и у останалите членове на обществото, се казва в решението на въззивната инстанция. По-голямо снизхождение би било неоправдано, доколкото би компрометирало изпълнението на целите на специалната и генералната превенция, посочват в акта си апелативните съдии.
В останалата част присъдата е потвърдена.
Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд на Република България.
Добави коментар