Тишина, зелени сенки и сърна, прекосяваща реката... Звучи като картина от сън, но е реалност – при това съвсем близо. Там, където величествената Странджа планина прегръща Черно море, времето сякаш спира. Всичко се забавя, замлъква, и човек остава сам срещу една природа, която говори без думи – с вятъра, с листата, със стъпките на животните. 

Царево – познато на мнозина с плажовете и летния шум – носи друго лице, по-дълбоко, по-диво. То е също и планина, и река, и живот, който не бърза, а диша в собствения си ритъм. Тук сърната не бяга, а просто преминава – без страх, като част от един свят, в който човекът е гост, не господар.Разходка в Странджа не е просто туристически маршрут – тя е преживяване. 

Зелените сенки на вековните дървета, прохладният шепот на водата и далечният крясък на птица – това е музика, която не можеш да уловиш с техника, но остава дълго в съзнанието.Красотата тук не се описва – тя се усеща. Тя е в мъглата над реката призори, в светлината, която проблясва между клоните, в аромата на билките и в тишината, която не е празна, а пълна с живот. 

В Царево и Странджа няма нужда от много думи. Достатъчно е просто да спреш, да поседнеш и да чуеш онзи тих език, на който говори природата. И тогава разбираш – красотата тук не се обяснява. Тя просто е.