За едни „най-страшното“ е срещата със списъка, включващ задължителната литература за ваканцията. За други – липсата на ново и вълнуващо четиво, в чиято Вселена да се впуснат. Тази седмица в Код „Книга“ Ви срещаме с един писател, който е представител на втората група.

Той се казва Стефан. Стефан Минчев. В публичните среди на Бургас е известен като Пазачът на информационната порта на Общината. Но след като свали баджа от врата си, той се превръща от началник на пресцентър в творец и поет.

И по една случайност тази седмица той е зает с подготовката на премиерата на новата си книга – сборник с разкази, озаглавен „Най-страшното“. Компилацията можете да откриете в книжарница "Хеликон". А автограф ще можете да получите тази събота, от 21:30 часа в бар "Таргет".

В навечерието на тази страховита вечер, откъснахме парченце от времето на Господин Сив, за да научим повече за това кое е „най-страшното“ в неговия живот, как се готви литературно гурме и как му се е отразило „убийството“ на литературния му кумир.

PoligrafF: Да започнем с най-баналния от всички въпроси – кой е Господин Сив?

Господин Сив: Господин Сив е алтер его. По лична карта съм Стефан Минчев. Но инкогнитото ми не е пълно и много хора знаят за тази двуединност. Господин Сив е някой, който може да пише и прави почти каквото си иска в литературата и социалните мрежи. Стефан Минчев не е толкова свободен и безразсъден.
Харесвам сивия цвят, защото е еднакво отдалечен от Черното и Бялото. Той символизира средния път и използвам тази символика като постоянно напомняне към самия мен да пазя вътрешното си равновесие.
Господин Сив (Mr. Grey) е и литературен герой на Стивън Кинг, най-великият жив разказвач, от романа „Капан за сънища“, писан в болничното легло, където той е лежал месеци наред, след като шофьор с микробус го блъска, докато прави джогинг край едно шосе в щата Мейн.

PoligrafF:Кое е най-страшното за един писател?

Господин Сив: За това трябва да попиташ някой писател. Ако трябва да отговоря от мое име, от името на един библиофил, осмеляващ се от време на време да създаде някакъв литературен текст в жалък опит да подражава на любимите си автори, бих казал, че най-страшното е дните ти на този свят да свършат и една седмица след това никой да не си спомня за теб. Ако стане така, защо изобщо си живял?
Мисля, че тук е и подходящият момент да обясня защо книгата се казва така. Първо, защото Страшното е общата нишка, която преминава през всичките 26 разказа в нея, като бял конец през наниз червени люти чушки. Второ, защото това заглавие се помни лесно, привлича вниманието, а в остроумна фейсбук кампания, каквато се опитвам да правя през последните няколко месеца, може да послужи за основа на практически неизчерпаем брой словесни еквилибристики.

PoligrafF:А за един PR?

Господин Сив: Ха-ха! За един пиар е най-страшно, когато се случи нещо лошо или скандално и всички медии на света започнат да звънят едновременно по всички телефони, а ти трябва да координираш целия хаос – това го казвам с чувство за хумор.
Сериозният отговор е следният: Най-страшното за един пиар практик е тогава, когато той или тя проиграе в ума си всички варианти за реакция, открие, че нито един не е печеливш и трябва със скърцане на зъби да избере този, който ще нанесе най-малко щети.

PoligrafF:Защо разкази? Много от новелите ти имат потенциала да се превърнат в романи, но си ги ограничил като обем. Защо? Жив ли е краткият жанр?

Господин Сив: И друг път са ми казвали, че повечето разкази в сборника могат да се развият в по-обемни литературни форми. Но върху тях е работено много време, години, за постигане на обратната цел. А тя е от няколко тона розов цвят да се извлече един литър розово масло.
Аз ще нарека нескромно моите разкази литературно гурме. Те са сервирани минималистично, но имат много силен вкус и аромат. При мен няма безкрайни описания на природата, на стаята, в която се развива действието, на дрехите на главния герой и гласа му. При мен всичко се случва бързо и често с много адреналин.
По отношение на кратката проза мога да кажа, че колкото по-възрастен става човек, толкова повече я предпочита. Така и с моята книга – мисля си, че е много подходяща за работещи хора, за родители, които обичат да четат, но нямат време за дълги романи. Те могат да си открадват по половин час вечер, за да прочетат един или два разказа от „Най-страшното“, на следващата вечер пак и така ще са абонирани за приятна тръпка в продължение на 2-3 седмици, ако харесват жанровете съспенс, трилър, мистъри, хорър, сай фай.

PoligrafF:В един от разказите си „убиваш“ своя литературен кумир. Има ли символика в символиката? Отпечатването на „Дърво в камината“ пречупи ли нещо в отношението ти към него?

Господин Сив: В този разказ нещо лошо се случва на главния герой, който се казва Тивън Инг. Но в друго измерение, не в нашето (тук се усмихвам дяволито). Иначе истинският Стивън Кинг си е жив и здрав. Наскоро беше юбиляр и написа във фейсбук профила си „По-добре на 70, отколкото мъртъв!“. Велик великан е той.
Наложи се да постъпя така с неговата проекция в другото измерение, защото по едно време се бях ядосал много, че какъвто и сюжет да подхвана, по който и път да тръгна, винаги откривам пред себе си отпечатъци от стъпките на Краля.
Иначе отношението ми към него си остава непроменено и се изразява с две думи – уважение и възхищение.

PoligrafF:Футуристичните ти сцени рисуват интересно бъдеще за човечеството. Вярваш ли, че натам сме се запътили? Как си представяш 2519-а година, например?

Господин Сив: Чак за толкова напред не съм мислил. Вярвам, че роботите ще се превърнат в нормална, а не екстравагантна част от бита ни до края на 21 век, че всички плащания ще станат безкешови, че в следващите 100 години по-малко от 50% от световната енергия ще идва от фосилните горива нефт, газ и въглища, че част от населението на планетата неминуемо ще се премести да живее най-напред на Луната и Марс, после и по-далеч. Но тези неща отдавна са ги предвидили по-умни хора от мен и за някои аспекти на подобно бъдеще Хърбърт Уелс пише още преди 100 и повече години.
Естествено, зад ъгъла на историята винаги наднича онази хипотеза, при която всичко се прецаква тотално. Ние, хората, винаги сме умеели да режем майсторски клона, върху който седим. Затова в повечето религии сме си предвидили един грандиозен край – Апокалипсис, Рагнарьок или Самоизяждането на Летящото спагетено чудовище.

PoligrafF:„Най-страшното“ завършва с един разказ в духа на българските народни приказки. Тези език и сюжети сякаш напоследък все по-често започнаха да се появяват в съвременни книги. Смяташ ли, че фолклорът става „модерен“, или просто авторите търсят добре забравеното старо?

Господин Сив: Фолклорът е уникална съкровищница с готови и наложени герои, с интересни сюжети. Не е грях за един автор да ги използва, да ги интерпретира и никога не е било. Фолклорът е евъргрийн. Той е част от нашето възпитание и винаги предизвиква емоция. Фолклорът е и стабилната основа на литературния жанр фентъзи още в неговото първоначалие. Самият Толкин, вечна му слава, базира една голяма част от конструкцията на романа „Хобит“ върху мотиви от приключенската сага за героя Беоулф.
Моят разказ „Змай“ също е в стил фентъзи и разказва за премеждията на двама славяни, изпратени на лов за дракон. Формулата с двама в голяма степен равностойни герои на произведението, които си помагат и се допълват, е истинска класика и началото ѝ можем да открием отново във фолклора – в месопотамския епос за Гилгамеш и Енкиду. За мен винаги ще останат любими също така приключенията на Фафрд и Сивия Мишелов, Шерлок Холмс и д-р Уотсън, Дон Кихот и Санчо Панса…
Да се върна на фолклора – той е гигантска река, течаща през безброй земи и времена, между брегове от най-хубавата глина. Винаги можеш да посетиш някой от тези брегове, да си вземеш глина и да я оформиш в нещо красиво, нещо твое.

PoligrafF:Започна популяризирането на книгата си във Facebook. Това прави ли те инфлуенсър? Има ли място литературата в социалните мрежи?

Господин Сив: Във фейсбук страницата, озаглавена като книгата – „Най-страшното“ – не предлагам литература. Там публикувам много често, почти ежедневно, кратки дзен простотии, нека ги нарека така, придружени от забавни картинки или видеа. Така се опитвам да привлека вниманието върху книгата, която може да бъде поръчана през фейсбук страницата.
Не бих се нарекъл инфлуенсър, тъй като нямам влияние върху големи групи хора. Имам сравнително малко приятели и почитатели в тази най-масова социална мрежа, само няколкостотин. Но повечето от тях са с висок интелект и се впечатляват трудно. Да изтръгнеш лайк от такива хора е предизвикателство и съм доволен от себе си винаги, когато успея да го направя.

PoligrafF:Малко или много, ти си познат в публичните среди в Бургас. Пречи ли или помага популярността на един автор в други среди?

Господин Сив: Съвсем сигурно популярността помага да продаваш себе си и труда си. От друга страна, тя отваря вратата към теб за купища досадни хора. За мое щастие, аз не съм твърде популярен.

PoligrafF:Какво послание ще оставиш на читателите на Код „Книга“?

Господин Сив: Уважавайте своя интелект поне колкото тялото си и го хранете. Знаете с какво се храни той, нали?