"Новият щам на COVID-19 е идентифициран през октомври, но пробата от пациент е взета през септември. До началото на декември става ясно, че той е засегнал доста хора в южната и източна част на Великобритания - повече от 1100". Това заяви в ефира на БНТ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

Тя добави, че появата на мутации е естествен еволюционен процес при вирусите, включително и за коронавирусите, които имат много по-нисък темп на промяна. “Британският щам” е втората мутация, при която е установено по-лесно разпространяване на вируса, но не е свързана с по-тежка клинична картина.

“Това, че някакъв вирус се разпространява по-лесно, по никакъв начин не означава, че е по-смъртоносен или причинява по-тежка клиника”, подчерта проф. Александрова. Ако клиничната картина беше по-тежка, заболеваемостта - по-дълга, а смъртността - по-висока, това вече щеше да ясно, категорична беше тя.

За да се разбере какво ще е взаимодействието с неутрализиращите тела и ваксините, ще трябва да се експериментира в лабораторни условия, продължи вирусологът и добави: “Вече чухме, че с едната от новите ваксини няма да има проблеми, но категорично това изисква нови изследвания.” По думите ѝ “засега има повод да бъдем много внимателни, много предпазливи, но в никакъв случай няма повод за паника и за излишна тревога”.

„Няма как да се скрием от новата мутация на COVID-19 . Вероятно вече я има и в България - би следвало да е така, защото хората пътуват. Дори да затворим Великобритания, мутацията няма да бъде спряна, тъй като вече е разпространена и в други държави". Това заяви в ефира на NOVA имунологът проф. Андрей Чорбанов.