Азербайджан започна антитерористична операция в Нагорни Карабах, пише в заглавие в. "Файненшъл таймс". Подновените боеве бележат най-сериозното изостряне на продължаващия от десетилетия конфликт след войната от 2020 г., в която Азербайджан, с подкрепата на Турция, си възвърна контрола над част от анклава, както и над няколко околни територии, отбелязва вестникът.

Британското издание посочва, че азербайджанският министър на отбраната Закир Хасанов e оправдал военната операция с необходимостта, по думите му, да се прогонят арменските войски и да се възстанови конституционния ред в спорния анклав - международно призната територия на Азербайджан, населена предимно с етнически арменци.

От декември миналата година Баку блокира единствения път, свързващ анклава с Армения, което доведе до недостиг на храна, медицински консумативи, както и до често прекъсване на електроснабдяването, припомня "Файненшъл таймс".

Като знак за това, че Азербайджан се стреми да си възвърне пълния контрол над анклава, азербайджанското външно министерство заяви вчера, че "единственият начин за постигане на мир и стабилност в района" е арменските войски да се изтеглят, а правителството на етническите арменци в Нагорни Карабах да бъде разпуснато.

Азербайджан аргументира военната си операция вчера с експлозиите на мини, при които ден по-рано в района са загинали четирима войници и двама цивилни, като твърди, че арменските въоръжени сили създават "сериозна заплаха за регионалния мир и стабилност". Министерството на отбраната на Армения отрича да има негови войски в анклава. Ереван заяви, че обвиненията на Баку са претекст, "за да завърши политиката си на етническо прочистване", и призова Русия "да предприеме ясни и недвусмислени стъпки, за да сложи край на агресията на Азербайджан".

Руският мироопазващ контингент в анклава до голяма степен остава настрана от конфликта въпреки обещанието на Москва да защитава "връзката между Нагорни Карабах и Армения" в споразумението за спиране на огъня, което беше сключено с нейно посредничество през 2020 г. Разгарянето на конфликта показва как Русия - традиционният посредник в региона - губи влияние в своята "близка чужбина", след като президентът Владимир Путин предприе инвазията в Украйна миналата година, отбелязва вестникът.

Армения, страна с преобладаващо християнско население, която традиционно гледа на Русия като на свой покровител, потърси подкрепата на Запада, за да посредничи в конфронтацията с богатия на петрол, предимно мюсюлмански Азербайджан, и изрази разочарование от липсата на подкрепа от страна на Москва, посочва "Файненшъл таймс". Арменският премиер Никол Пашинян предложи страната му да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), оглавен от Русия военен съюз, отмени ученията на ОДКС, които трябваше да се състоят в страната, и вместо това започна съвместни учения с американски войски миналата седмица, припомня вестникът. Европейският съюз се опита да запълни вакуума, създаден от Москва, чрез няколко кръга от преговори с Армения и Азербайджан, последният от които беше през юли.

Броят на жертвите на конфликта в Нагорни Карабах расте, а Русия и САЩ осъдиха поредното изостряне на напрежението, пише в заглавие в. "Гардиън".

Дали поради липса на политическа воля или военни средства – резултат от отслабването на нейната армия във войната, която води в Украйна – Русия изостави ролята си на арбитър и гарант в конфликта в Нагорни Карабах, пише в коментар в. "Монд". Москва още веднъж демонстрира своята неспособност да осигури стабилност в своята "близка чужбина", било то в Кавказ или Централна Азия.

Дипломатическата реакции на руското външно министерство на това ново изостряне на напрежението в Нагорни Карабах потвърждават позицията на обикновен наблюдател, до която Москва се ограничава.

Руското външно министерството се ограничи до това да "призове двете страни в конфликта“ да спрат боевете, изявление, което изглеждаше като минимално дипломатическо усилие и отрича очевидното, а именно, че Азербайджан умишлено е поел инициативата в конфликта. От страна на Кремъл говорителят му Дмитрий Песков увери, че "приоритет е сигурността на руските мироопазващи сили“, припомня вестникът.