В подножието на Странджа планина, в единственото останало нестинарско село в България – с. Българи, отново се разгоря свещеният огън на древния обичай. На 3 юни по стар стил хиляди хора от цялата страна се стекоха, за да станат свидетели на уникалния празник в чест на светите равноапостоли Константин и Елена.
С нестинарски танци върху жарава, гайди и автентична странджанска музика, празникът в село Българи за поредна година доказа, че традицията е по-силна от времето, а обредната памет на народа – жива и устойчива.
Нестинарството – огненото тайнство на Странджа
Нестинарството – мистичният ритуал на танцуване боси върху огън, е обичай, предаван от поколение на поколение в с. Българи. Той носи в себе си езически пластове, преплетени с християнски символи, като централно място заемат иконите на Св. Константин и Елена. През 2009 г. ЮНЕСКО включва нестинарството в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, определяйки го като културен феномен с глобално значение.
Легендата за нестинарите от село Българи
Старите хора от Странджа пазят легендата, според която нестинарството започнало, когато по време на голям пожар в селото, църквата пламнала. Всички се разбягали, но едно момиче чуло глас, който я повикал вътре. Тя влязла босонога в пламъците и изнесла иконата на Св. Константин и Елена – невредима, също като себе си. Оттогава, вярват местните, самите светци благославят нестинарите да танцуват в огъня, без да изгарят.
Така нестинарството се превръща не просто в ритуал, а в мистична връзка между святото и земното, между тялото и духа, която продължава да живее в ритъма на тъпана и в жаравата на всяка 3-та юнска вечер в Българи.
Църквата срещу обичая – но традицията оцелява
Въпреки това, нестинарският обичай не е лишен от съвременни противоречия. През последните месеци висши представители на Българската православна църква - митрополит Арсений и патриарх Даниил, изразиха неодобрение към носенето на светите икони по време на огнения танц, наричайки го „езически ритуал“.
Но в Българи вярват, че това, което се случва на празника, не е театър, нито езичество, а дълбоко вкоренено народно християнство – вяра, която не се нуждае от институционално одобрение. Затова и въпреки критиките, иконите продължават да се носят в жаравата, а нестинарите продължават да влизат в огъня, както са го правили предците им.
Празник с корени
По настояване на местните жители и за втора поредна година, търговските сергии и увеселителни обекти са изместени далеч от пространството около църквата – старинният храм на Св. св. Константин и Елена, който пази в себе си вековна архитектура и икони. Организаторите от Община Царево и кметство Българи отново поставят акцент върху завръщането към корените, а не към търговията.
На сцената в центъра на селото тази година блестяха емблематични имена от българския фолклор – Манол Михайлов, сестри Ставреви, Жечка Сланинкова, Костадин Михайлов, Цветелина и Панайот Стойчеви, както и инструменталните майстори Петко Енгьозов (гайда), Динко Палазов (кавал), Станчо Николов (акордеон), Николай Чапкънов (тъпан). Специална изненада беше участието на Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ – Бургас, с история от над 6000 концерта в страната и по света.
Село Българи – живият пазител на нестинарския дух
Празникът на 3 юни в село Българи не е просто културно събитие, а живо наследство, съхранено в ритъма на тъпана, в жаравата на нестинарския кръг и в сърцата на местните хора. Въпреки модерните предизвикателства и противопоставянето от институции, нестинарството продължава да гори като огъня в центъра на селото – тихо, ритуално, дълбоко човешко.
.jpg "В село Българи се проведоха традиционните нестинарски игри в чест на \"Св. св. Константин и Елена\"")
Добави коментар