Всяка последна неделя на месец май, в дните преди празника на Светите равноапостоли Константин и Елена (отбелязван по стар стил на 3 юни), нестинарската общност от Странджа се събира на най-святото си място – светилището „Голямата аязма“ в местността Влахов дол.Хората от петте нестинарски села – Кости, Българи, Сливарово, Граматиково и Кондолово – тръгват по старите пътеки, за да съхранят жива една от най-древните духовни практики на българските земи. Там, където земята „диша с паметта на предците“, нестинарите идват с вяра, с музика, с тъпана и гайдата – и с неизменен вътрешен зов към нещо по-голямо и по-дълбоко от думите. 

„Странджа, в дни като днешния, гори от дух и от огън!“, каза кметът на Малко Търново Илиян Янчев.По неговите думи, нестинарството не е зрелище, а зов към съкровеното, към паметта и корените – онази жива духовна тъкан, която прави Странджа различна и неповторима. 

"Шествията на Голямата аязма не са зрелище. Зов са към нещо дълбоко и съкровено, към онова, което не може да се обясни от никого. Днес тук гайдата и тъпанът отекнаха,  а пътеките зашумяха под ситни крачки...За странджанци нестинарството е жива памет.И всеки, който идва тук, трябва да помни, че най-важно е да успеем да запазим това, което ни прави народ и заради което Странджа тупти в сърцата ни!", коментира Янчев в социалната мрежа.

Въпреки обичая и хилядолетната традиция, тазгодишното събиране се случи на фона на остра критика от страна на Сливенския митрополит Арсений, който преди дни отново се озова в центъра на обществено недоволство. В навечерието на 21 май – деня на светите Константин и Елена – той излезе с архипастирско послание, в което заклейми нестинарските игри като „езически ритуали“ и „кощунствени практики“. 

Митрополит Арсений заяви, че нестинарството няма нищо общо с българската православна традиция и настоя както свещениците, така и вярващите от Сливенската епархия да не участват и дори да не присъстват на празничните обичаи. Освен това категорично забрани предоставянето на православни икони за използване по време на ритуалите, тъй като според него те „заблуждават“ хората, че имат връзка с християнството.Позицията на Арсений е в съзвучие и с изказване на патриарх Даниил, който също настоява иконите да не се използват в нестинарските игри. 

Твърденията на митрополита обаче предизвикаха вълна от реакции, особено в Странджа, където нестинарството е не просто фолклор, а живо културно и духовно наследство, което се предава от поколение на поколение. За мнозина думите му звучат като неразбиране или дори отхвърляне на традицията, а още повече – като поредно безчувствено отношение към българския народ и неговите корени.За нестинарите и за местните хора танцът в огъня, музиката и молитвата не са езичество, а начин да останат свързани с вярата, с предците и със земята. 

„Да се знае – с вяра!“ – казват те.И в Странджа сърцето продължава да тупти, както преди, и въпреки всичко.

....................