20-годишният американец Адам Ланза, който уби 20 деца и шестима възрастни в началното училище "Санди Хук" в спокойното до трагедията градче Нютаун, в североизточния щат Кънектикът, е засипал учениците с дъжд от куршуми, като някои от тях са били простреляни 11 пъти.

Той е влязъл със стрелба в сградата, използвал е полуавтоматична пушка с куршуми за нанасяне на максимални щети. След това е стрелял по жертвите си с автомата, а после – от упор. Всички деца са били на възраст 6 и 7 години. От тях 12 са били момиченца, а 8 – момченца, загиналите възрастни са жени между 27 и 56 години.

Докато картината на случилото се сглобява парче по парче, все още почти нищо не се знае за мотивите. Ланза е застрелял майка си в лицето, взел е нейните оръжия и се отправил с колата към училището. Засега не са открити никакви предсмъртни писма или бележки, а от ръководството на училището казват, че няма връзка между Ланза и училището "Санди Хук", обратно на предишните съобщения. Промени се и версията, че охраната на сградата го познавала и го пуснала в училището. Новите данни сочат, че Адам Ланза е разбил с изстрели едно от стъклата и така е заобиколил системата за допускане в сградата.

За убиецът се твърди, че бил добър ученик, интелигентен, но много срамежлив, разказват бившите му съученици пред вестник "Дейли телеграф". Той се обличал по-официално от останалите ученици в гимназията. Ланза участвал в техноклуб, където учениците често играели на видеоигри в тв студиото на гимназията. Събирали се и по къщите, като се включвали в мрежа, разказва Тим Арнан. Според него Адам бил натискан от родителите си да учи много, особено от майка си.

Джошуа Милъс, който също бил член на клуба, признава, че не го е виждал оттогава. Помни обаче, че Адам бил изключително умен ученик. "Разхождахме се заедно. Той беше едно от най-умните момчета, които познавам, направо гений." Много от бившите съученици на Ланза разказват, че нямал много приятели. "Той беше много тихо дете. Спомням си, че бях единственият му приятел в началното училище. Беше много приятно и възпитано дете", спомни си негов съученик.

Ланза бил голям почитател на японската култура, събирал карти на Покемон и играел на видеоиграта "Дайнъсти уориърс" - анимирана бойна игра, пусната на пазара в края на 90-те г. Адам мразел да бъде център на внимание. Дори в годишния сборник на випуска нямало негова снимка, а пишело "Срамува се да се снима".

Той страдал от синдрома на Аспергер, което е лека форма на аутизъм, характеризираща се с трудно общуване с околните. Заболяването на Адам предизвиквало често присмеха на тези, които не го разбирали. Бившата му учителка Оливия Девито си спомня, че в 6-и клас Адам често говорел за извънземни и за взривяване на предмети. Тя обаче отдала това на пубертета му.

Майката на Адам била домакиня и се грижела много за двамата си синове, разказват съседи на семейството в Нютаун. Цялото семейство обаче нямало много социални контакти. Майката Нанси била страстен колекционер на оръжия. Веднъж му показала пушката, която си купила, последна дума на индустрията. Майката разказвала на съседи, че често ходела с децата си да стреля по мишени.    

Междувременно след трагедията бащата на Адам, изрази своята мъка и шок от случилото се, предаде Франс прес. Питър Ланза разпространи свое изявление в местните медии. „Нашите сърца са със семействата и приятелите на тези, които са загубили любими хора и на тези, които са ранени. Нашето семейство скърби заедно със засегнатите от тази ужасяваща трагедия”, гласи изявлението.

„Няма думи, които да опишат точно колко сме съкрушени. Ние сме обезверени в опитите си да открием отговори”, продължава Ланза, чийто син отне живота си след трагедията. „Ние също се питаме защо. Сътрудничим изцяло с правоприлагащите органи и ще продължим и занапред. Като много от вас ние сме опечалени и се опитваме да проумеем това, което се случи”, казва още бащата на масовия убиец.