Обсъжда се възможност годините за излизане в пенсия да се обвържат с продължителността на живота, обяви вчера управителят на НОИ Бисер Петков пред Нова телевизия. Вариантите според него са два - да се отчита продължителността за минал период или да се гледа прогнозата за предстоящата продължителност на живот. Според Петков хората имат право да правят своите разчети кога да се пенсионират и подобен подход ще им даде тази възможност.

Идеята не е нова и е дебатирана още при реформата през 2000 г., но засега никое управление не е посмяло да я приложи, тъй като на практика това означава постоянно увеличение на пенсионната възраст. "Всичко е на етап обсъждане в Консултативния съвет и няма нищо конкретно. Но аз отдавна съм казал, че това е начинът пенсионната система да спре да зависи от политическите решения на управляващите и да стане по-предвидима, като даде възможност на хората да си правят сметката", коментира за "Сега" социалният министър Хасан Адемов.

Един от най-добрите ни социални експерти Йордан Христосков, който е бивш управител на НОИ, също отдавна лансира обвързване на пенсионната възраст и продължителността на живота като задължително условие за предвидимост на системата. Според него трябва да се следи три години колко ще живеят хората и в следващите три пенсионната възраст да се увеличи с толкова. По данни на НСИ очакваната продължителност на живота за периода 2007-2009 г. е била 73 г. и 5 месеца, а за 2010-2012 г. вече е 74 г. По сега действащото законодателство възрастта се увеличава с по 4 месеца на година до 2020 г.

Не е ясно дали ако се направи подобна връзка, годините за пенсия ще се изчисляват отделно за мъжете и за жените. Жените живеят много по-дълго от мъжете, а се пенсионират по-рано. Европейската комисия и повечето социални експерти у нас настояват пенсионната възраст да се изравни за двата пола. Нито едно правителство обаче не е посмяло да го направи.БСП вероятно ще застане и сега твърдо против идеята за по-дълъг трудов стаж. В парламента вече е внесен техен законопроект, който трябва да спре увеличението на възрастта за пенсия и на изискуемия стаж.

Това е предизборно обещание на червените и те дадоха да се разбере, че нямат намерение да се отказват от него, независимо от цената и критиките от Брюксел.Шефът на НОИ Бисер Петков призна, че рестриктивната мярка от средата на 2010 г., с която първите три дни болнични се прехвърлиха на работодателите, за да се спестят пари от общественото осигуряване, вече не дава резултат. За първото полугодие на годината са изплатени с 20 млн. лв. повече за болнични от плана. Броят им расте както през 2012 г., така и през тази година. "Безспорно един от факторите е повишаване на заболеваемостта на населението", твърди Петков.

Според него друга причина може да са и продължаващите опити на работодатели с проблеми да принуждават служителите си да вземат болнични. Петков твърди, че анализи на НОИ показват по-голям брой болнични във фирми с икономически проблеми.Ръстът на болничните обаче има и обективно обяснение. От 2012 г. болничните за грип са пет дни вместо три, което означава, че два дни от тях вече влизат в статистиката на НОИ.

По-дългите болнични пък могат да се обяснят с факта, че много хора вече ходят на лекар чак когато състоянието им се усложни, тъй като от работодателя се получават по-малко пари за първите три дни - само 70% от надницата. Не може да се каже и че бизнесът "разболява" нарочно служителите си, тъй като според справка на НОИ сериозно е нараснал и броят на тридневните болнични от 360 600 през 2010 г., когато е въведена мярката, до 426 000 през 2012 г. А това може да се обясни единствено с повишена заболеваемост на населението.