В село Бръшлян, което се намира в Природен парк Странджа, туристите могат да отседнат в 200 годишни къщи, съхранени до наши дни. От 1982 г. селото е обявено за архитектурен и исторически резерват и е пример за това, как  съхраненият  бит и култура привличат туристи от цял свят. С така наречения туризъм на гостоприемството се запознаха деца и родители от Бургас  по време на обучително пътуване по международен проект Be Natur.

Целта на проекта е  да се повиши осведомеността за възможностите  за развитие на устойчив туризъм в зоните от Натура 2000 мрежата и Парк Странджа. Селото привлича най-вече с автентичните си къщи от 18-19 век. 76 от тях са паметници на културата, 9 с национално значение.  В част от тях се посрещат туристи.

В  Етнографска къща-музей туристите могат да се запознаят с типичната странджанска архитектура и с бита на хората през 18 и 19 век. Приземният  етаж е иззидан с камъни и е служил за обор. Днес е превърнат в стая на занаятите и всеки посетител може да се опита да тъче на автентичен стан. Вторият, дървен етаж с  талпени стени. Може да се види характерното за Странджа огнище, което заема цялата стена и характерния за странджанската къща стобор, където се намирал селския нужник.  Характерно още за този тип къщи в Странджа е, че  всички помещения са наредени едно зад друго в дълбочина, като в стаите се влиза от една в друга.

В Бръшлян е възстановено и килийното  училище, което се намира  в пристройката към църквата „Св. Димитър”. Училището е основано през 1871 година и първоначално там са се учили на четно и писмо 12-13 годишни момчета. Заплатата на даскала се е плащало от доброволните дарения на местното население, чрез църковното настоятелство. Децата в групата имаха възможност да видят дървеното сметало и восъчните плочи, върху които са се изписвали буквите.

Една от целите на проекта Be Natur, освен опазването на биоразнообразието,  е и развитието на еко земеделие в защитените зони, максимално близко до начина, по който са се отглеждали различни култури в миналото. Групата от Бургас имаше възможност да  разгледа Музея на традиционното земеделие, където е уредена и изложба „Пътят на хляба”, показваща всички етапи на производството на хляба-  от сеитбата до странджанската пеш. В музея на открито могат да се видят също  стари земеделски инструменти, а жените от местното дружество ще ви поканят на типична странджанска седянка.

Многобройните туристи, които посещават селото през лятото, с удоволствие се включват в странджанските хора и наричания, както и  във възстановката на типичния пролетен обичай -  филек.

Филеците са типично странджански игри. Най-обичани били от младежите и се провеждали по време на Великите пости. Тогава не се правят хора, защото се жалее Господ. Няма музикални инструменти, но затова пък игрите са изразителни, пълни с младежка буйност и безгрижие и се играели на обширни извънселски поляни и по-рядко на мегдана. От Тодоровден до Лазаровден (42 дни) всяка неделя на момите и момците се дава възможност в самостоятелни игрови действия да установят близост, да изберат своя бъдещ партньор и да изразят предпочитанията си. Сред най-изпълняваните игри са: "Завъртане", "Провиране", "Нека, нека върви", "Игра на въже" и др. Съпроводени са от песните: "Жераве, вие бураве", "Синджир бяло Раде", "Калю порталю" и др.