Тази сряда бургаската публика ще има възможността да проследи драматично-лиричната опера от Джакомо Пучини "Бохеми". Спектакълът ще се състои на 7-и октомври, от 19 часа, в залата на Операта.

Звезден е солистичният състав на „Бохеми“. Като красавицата с нежна душа Мими ще видим сопраното Нона Кръстникова – ролята й е наситена с драматизъм в лирични отблясъци, нюансиран с обертоновете на трагичната обреченост. Като Рудолф, поет, един от приятелската компания парижки студенти-бохеми, на бургаска сцена излиза тенорът Михаил Михайлов – гост. В образа на певицата с фриволно поведение –  чаровната кокетка Мюзета, ще бъде Мария Цветкова-Маджарова – сопран. Баритонът Марян Йованоски е другият приятел от бохемската компания – художникът Марсел.

Като философа Колин на сцената излиза басът Диман Панчев, в образа на Шонар, музикант, ще бъде Йордан Христозов, баритон.  В ролята на хазяина Беноа влиза Костадин Мечков, като високопоставения богаташ Алсиндор ще се представи Веселин Христов, бас. Продавачът на играчки Перпиньол ще бъде Любомир Тодоров, а като митничар/ сержант ще видим баса Петър Тихолов.
Диригент е маестро Иван Кожухаров, режисьор – Александър Текелиев,  художник – Радостин Чомаков, диригент на хоровия състав – Невена Михайлова, помощник-режисьор – Лина Пеева, концертмайстор – Йордан Ковачев.

Композиторът на „Бохеми“ Джакомо Пучини с голямо желание работи върху тази своя оперна творба. Той завършва операта само за осем месеца. За емоционалното му взаимопроникване с творбата говорят неговите думи: „Когато започнах да описвам смъртта на Мими и ми хрумнаха мрачните акорди, свирейки ги, ме обзе такова вълнение, че трябваше да стана и сам в тишината на нощта неудържимо заплаках.“

Първото представление на операта „Бохеми“ се е състояло на 1-ви февруари 1896 г. в Торино под диригентството на Артуро Тосканини. Веднага с разлика само от няколко дни тя е изнесена в много италиански театри — Рим, Неапол, Палермо, като в Палермо е бисирано цялото първо действие.

Партитурата на „Бохеми“ съдържа най-вълнуващите характеристики на Пучиниевата лирична музикална концепция – искрено-топла мелодика, бликаща емоционалност, романтични оттенъци и драматизъм. Сценичното действие е изтъкано от жанрово-комични сцени, редуващи се с лирични епизоди и моменти, наситени с драматизъм моменти, граничещи с трагична обреченост, мрачна поетика, психологизъм със сгъстени краски в емоционалния спектър, но без излишен патетизъм.

Гениалният Пучини е втъкал по непосредствен начин безгрижния смях, характерен за парижката бохема, вървящ паралелно с пламенните любовни чувства и терзания, преминаващи в мрачните нюанси на неутешимата мъка, предвещаваща трагедиен край. Музиката на Пучини изобилства от мелодични арии, дуети и ансамбли, в които се отразяват с психологическа вещина образите на героите. Важна роля в цялостната постановка е отредена и на оркестъра, а лайтмотивите се проявяват в тъканта на сценичното действие в зависимост от душевните състояния на героите.