Единната европейска валута може да оцелее само ако нейният политически фундамент гарантира сплотеност, пише старши икономистът на мощната британска банка HSBC Стивън Кинг във "Файненшъл таймс". Ако на Европа й липсва тази сплотеност и ако не извърши реформи, тя може да повтори примера на СССР, а тогава и еврото ще тръгне по пътя на изчезналата съветска рубла, казва експертът.

Разпадът на Съветския съюз в началото на 90-те години на ХХ век може да изглежда доста далечно събитие по отношение на сегашната криза на еврото, но драматичното разкъсване на политическото единство след ликвидирането на СССР в крайна сметка доведе до разрушаване на единната валута, която за кратко време се бе запазила като единствено законно платежно средство в повечето бивши съветски републики.

Така постсъветската ера - периодът на драматичното свиване на рублевата зона - ни дава модел, по който да съдим за рисковете пред еврозоната. Отначало изглеждаше, че почти всички бивши съветски републики с изключение на прибалтийските се чустваха прекрасно в рублевата зона.

През 1993 г. обаче те въведоха свои национални валути. Причините бяха различни. Едни смятаха, че собствената валута е символ на новата им независимост. Други предприеха този ход под натиска на колосалните си бюджетни дефицити. Отначало те правеха това "през задната врата", създавайки т.нар. рублеви "допълнения".

Но Русия не можеше да допусне нейните финанси да бъдат подкопани и през лятото на 1993 г. тя направи валутна реформа, извади старите съветски рубли от обращение и пусна нови. Така "задната врата" се оказа заключена. Другите републики предпочетоха да печатат собствена валута и много от тях затънаха в хиперинфлация.

Грешките в бюджетната политика в еврозоната далече не са така мащабни, както в някои от бившите съветски републики, подчертава Кинг в анализа си. Но и европейските страни се сблъскаха със значителен спад на постъпленията в бюджета, със забавяне на ръста, а достъпът на някои от тях до международните капиталови пазари бе отрязан. При това в много случаи мерките за строги икономии не действат, а финансовата и политическата обстановка се изостря.

Разпадът на еврозоната по образец на рублата изглежда малко вероятен. "Но в началото на 1992 г. никой също така не очакваше рублевата зона да се разпадне", предупреждава авторът. За да не повтори еврото съдбата на рублата, страните от еврозоната трябва да създадат общи бюджетни механизми, които да позволяват превеждането на бюджетни средства в останалите страни, да урегулират конфликтите между кредиторите и заемополучателите и да следват Бостънския принцип, че без представителство няма данъчно облагане, препоръчва Стивън Кинг.

Някои валутни съюзи функционират добре. Британският паунд например е обща валута на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Други, като рублевата зона обаче, не сработиха. Изкупуването на италиански държавни ценни книжа е правилна първа стъпка, но ЕЦБ сама не може да разреши проблемите на еврозоната, заключава авторът.

Източник: в. "24 часа"