На какъв етап е проектът за обновление на града? Беше забавен заради метеорологичните условия, а сега?

Независимо от метеoрологичните условия, строителната дейност трябваше да завърши до късна пролет. Забавянето е с повече от два месеца. Съгласно договора, фирмата изпълнител дължи неустойки. Неустойките в договора възлизат на повече от 2500 лева на ден. Тези средства ще бъдат приспаднати от дължимата им сума. Що се отнася до нашия ангажимент, този проект е финансово обезпечен на 100 % и ние сме готови да платим, но след като бъде свършена работата.  

Ще се радвам, ако за празника на Карнобат получим парка и централната си градска част в един обновен  вид. Mога да кажа, че това реално може да стане, защото остана много малко за довършване. Няма основателни причини за забавяне, от фирмата просто не си изпълниха ангажиментите.  

Как ще изглежда центърът, а и кварталите, които ще се ремонтират, след като завършите проекта?

Центърът става изцяло пешеходна зона. Това налага промяна в организацията на движението в централна градска част. Ние, паралелно с дейностите по проекта за площада, квартал „92” и парка, ще реновираме със собствени средства от капиталовата програма улиците „Димитър Благоев”, пред училище ”Кирил и Методий”, улица „Аспарух”. Ще използваме, че там в момента подновяваме съвместно с ВИК канализацията и водопреносната система, за да не разкопаваме след това отново.

Ще направим една част от улиците в централна градска част еднопосочни, за да може да облекчим трафика.   Как ще изглежда - във всички случаи по-добре, по-приветливо. Централна градска част на Карнобат не е ремонтирана повече от 35 години. Ще изглежда добре, особено вечер с новото осветление, след като пуснем водните огледала. Жалко, че не можахме да ги пуснем в началото на лятото. Ще се промени и атмосферата, ще бъде свежо.

Имаме проблеми с опазването на онова, което правим, с вандалите, които рушат това, което току-що сме създали. Извън проекта финансирахме една площадка за фитнес на открито. На третия ден единият от уредите бе потрошен. Това означава, че трябва да влагаме допълнителен ресурс за опазване, чрез охрана и видеонаблюдение.  

За Карнобат казват, че има най-много проекти на глава от населението. Доколко е вярно едно подобно твърдение?

Не съм го проверявал, може и да е вярно. Истината е, че не страдаме от липсата на проекти. Напротив, сега се натрупват няколко големи. Този, за който говорим, не е завършен. Той е за около 5,5 млн. лева. В момента приключват процедурите за изграждане на два центъра за настаняване от семеен тип на обща стойност около 1,3 млн. лева. Обявление за изграждане на претоварна станция и сепарираща инсталация за отпадъци за около 6 милиона лева, в рамките на общия проект с Община Бургас и останалите Общини от региона, във връзка с изграждане на регионалното депо за отпадъци край Полски извор.  

Подписахме договор за крепостта „Маркели” за около 3 200 000 лева. Говоря само за инфраструктурните проекти, а не и за меките като примерно по ОП „Човешки ресурси”, където традиционно кандидатстваме по всяка мярка, обявена по програмата. 

Тази седмица в София,  на официална церемония, подписвам договор за реконструиране, саниране, цялостно обновяване на болничния комплекс в Карнобат. Този проект спечелихме от Международен фонд Козлодуй. Тук се включват МБАЛ-Карнобат, Медицински център 1, Център за спешна помощ и т.н.  

В условията на криза, европейските средства са най-добрата алтернатива. Предимство е, че се привлича допълнителен финансов ресурс, такъв какъвто Общините не могат да си осигурят. В същото време, работата по европейски проекти крие много сериозни рискове, свързани с т. нар. финансови корекции, защото там където се работи се допускат и грешки.   Всички проекти изискват първо да бъдат финансирани, и след това да се чака разплащането им от управляващите органи. Това е труден и бавен процес, особено по регионално развитие, където са ни повечето проекти.

Средното забавяне за плащанията е 7-8 месеца, а дори и нисколихвени кредити, теглени примерно по фонда ФЛАГ, влачат след себе си необходимост от заделяне на финансов ресурс, най-малкото за покриване на лихвите.  

За мен, работата по проектите е по-доброто предизвикателство, защото се прави нещо и хората виждат, че се работи. В противен случай, ако разчитаме само на собствени средства, ние ще можем да се разполагаме в рамките на милион и половина - два, а сега по европейски проекти работим за 20 милиона, което е десет пъти повече.  Нямам  усещането, че сме направили кой знае какво и тази статистика, за спечелени пари на глава от населението по европроекти не я познавам. Знам, че на фона на съседните Общини вървим добре. Не съм си поставял за цел да участвам в такова състезание. Ние сме си поставили за цел да решим местните си проблеми.  

Кога може да започне реализацията на проекта за пречиствателната станция? Какво включва?

Пречиствателната станция е проект, по който работим много време. През целия този период – повече от 3 години, се променяха няколко пъти правилата. Имахме готови работни проекти. Сега се наложи да се върнем назад, за идейни проекти, за да докажем защо е било необходимо точно това. Той е един идеен проект, който включва пречиствателна станция, довеждащ път до нея, довеждащ колектор и канализация в 7-8 квартала на Карнобат. Надявам се, че ще успеем да се включим в този програмен период, защото, ако това не стане, съгласно подписаните ни ангажименти с ЕС, ще бъдем принудени да плащаме санкции.  

Водният ресор е особен с това, че друг събира приходите, а за Общините има само разходи. Оператор, собственик на част от съоръженията и 100 % собственик на водата е ВиК. При нас остават разходите по изграждането, значителна част от разходите по стопанисването на водопреносната система и канализационните мрежи. Ако погледнете какви данъци влизат в Общините, ние не събираме такъв данък за тези съоръжения. Ние имаме данък сгради, който е минимален.  

Ние ще имаме съфинансиране от ОП „Околна среда”.  Контактите ни с ВиК са дотолкова, доколкото съгласуваме плановете си, необходимостта от изграждане на определени съоръжения. Сега, на 6 август, ще дойдат специалисти, започваме работа по т. нар. „Мастер планове” за разрешаване на водните проблеми. Говоря за бургаски регион, но на 6 август ще обсъждаме проблемите на 0бщина Карнобат.  

ВиК е един от сериозните ни партньори, целите ни са общи, проблемите, които поставяме са финансови и те идват от това, че дружеството, като оператор, събира парите от приходите, от вода и канализации, и вършат с тях част от ремонтните работи, и могат да отделят твърде малко пари за капиталови разходи.  

В национален мащаб България се нуждае от милиарди евро, за да реши проблемите с водата и пречистването на отпадните води. Затова усилията, и нашите включително, трябва да бъдат насочени към разработване на качествени европейски проекти, за да бъде привличан външен ресурс, защото със собствени сили, ако решим да се оправим, цената на водата ще стане непосилно висока и не можем да допуснем това, особено сега в условията на криза и в условията на ниски доходи.  

Финансовият министър Симеон Дянков обеща ли средства за ремонта на крепостта „Маркели”?  

Проекта за крепостта „Маркели” го спечелихме по Оперативна програма "Регионално развитие". Той е със съфинансиране  и то сериозно съфинансиран – 15 % от собствени средства на Общината.   От г-н Дянков поисках пари за „Часовниковата кула” в Карнобат, но ние там се забавихме с проекта. Той се върна след съгласуване едва миналата седмица и се оказа, че сумата не е толкова голяма. Не може за всеки въпрос да се  хленчи пред министъра на финансите. За мен трябва да се търсят възможности, по други  пътища да бъдат привлечени средства.  

Имаме амбицията да създадем туристически атракции, които да привлекат потока, който така или иначе минава около общината, за да отиде на морето. Или в дните, когато туристите не могат да бъдат на морето, да има какво да видят във вътрешността, защото Карнобат не е толкова далеч от Бургас.  

Всъщност, само културен туризъм ли може да се развива тук? Какво можете да предложите на туристите извън морския туризъм?

Културен, да. Имам предвид крепостта „Маркели”, „Часовниковата кула”, това, което предлагат нашите музеи, художествената галерия „Бенчо Обрешков”. Карнобат има според мен и други възможности. Тук в региона има и природни забележителности, макар че някои от тях се намират и в съседната Община Сунгурларе.

Тук беше изградено и Шатото на братя Минкови, което е пред откриване. Там може да покажем на туристите какво ражда нашата земя и какво вино произвеждат нашите технолози във Винпром Карнобат. Т.е., ако обединим усилията си, ние ще се задъхаме дори да приемаме туристи.  

В момента с реализацията на тези европейски проекти, с ремонта на пътя Карнобат – Шумен, с изграждането на фотоволтаични паркове, ако Вие поискате да останете да спите в Карнобат, аз трудно бих могъл да Ви намеря място, защото всички хотели в момента са пълни, но не с туристи.  

Нужно е време за завършване на проектите. Проектът „Маркели” няма да можем да завършим за една година. Там целта ни е да направим първо крепостта по-достъпна, чрез изграждане на един път - с голям паркинг и осветление. Близо 2 милиона лева ще бъдат вложени в разкопки, консервация, реставрация. В този смисъл обектът „Маркели” ще бъде по-достъпен и ще има един по-завършен вид за онези, на които искаме да го покажем. Крепостта е уникална. Някои от нещата ги няма другаде в Европа. Но трябва да направим необходимото, за да ги покажем.  

Какви инвеститори идват в Карнобат? При вас е развит земеделският отрасъл, имате два големи завода?

На фона на общата безработица за страната, която е близо 12 %, ние повече от 8 % безработица не сме имали, даже в момента не е толкова силна. Вярно е, че дори Общината се опитва да компенсира със създаване на работни места по различните програми, главно ОП „Развитие на човешките ресурси”. Добре работим със социалните институции тук, но основният, който създава работни места е бизнесът.

В Карнобат има работеща икономика. Много малко са неработещите фирми, много малко са производствените терени, които не са заети. Във Винпром Карнобат например работят постоянно над 1200 човека и  временно заети още 500-600 човека. „Се Борднетце”, това е заводът, който произвежда кабелажа на Фолксваген груп, и е ангажирал над 700 човека. Двата завода за ризи – „Карина” и „Маркела” работят с постоянна натовареност. Тук работи преработваща промишленост, свързана с земеделието, говоря за мелниците.

Карнобат има, може би най-много производствени мощности на глава от населението за производство на брашно и на спирт в страната. Тук са направени сериозни инвестиции и ние на това разчитаме и като Община, защото бизнесът създава работните места и косвено бизнесът е гръбнакът, на който се крепят Общините, защото ние се издържаме от данъци, такси, а те няма от къде другаде да дойдат.   Да се върна отново на проектите. Европроектите са свежи пари за една Община, но те искат и съфинансиране.

Успявате ли да балансирате общинският бюджет?

Да, успяваме. Със съфинансирането успяваме, проблемът е, че често се налага дофинансиране. Допълнителни работи винаги излизат при строителните дейности. Това са рисковете на европейските проекти, най-големият от тях са финансовите корекции. До тук се отърваваме сравнително добре. Европроектите са свеж ресурс, който пак Ви казвам, не бива да бъде изпускан.

Аз не знам как бихме могли да отремонтираме цялата си база или почти цялата, защото ние с европейски пари отремонтирахме 5 училищни сгради, една детска градина и практически нямаме проблем с материалната база в образованието, говоря за общинските училища.

В момента със собствени средства довършваме последния си проблем по отношение на детските градини в града. Силно развитата социална мрежа, говоря институционална – Дом за деца с умствена изостаналост в Искра, Защитено жилище, ЦОП, Дом за дементни хора в Огнен,  изискват непрекъснато влагане на средства. Без европейски пари няма да можем. Балансирането на общинския бюджет е насочено изцяло натам, със собствени средства ние да можем да обезпечим функционирането на европейските проекти. Нямаме просрочени задължения нито към банки, нито към доставчици - не дължим пари. Нещо повече, днес в сметката на Общината има средства, които представляват повече от 15 % от годишния ни бюджет. Мисля, че се справяме.

Въпреки, че бяхте издигнат от БСП на изборите, управляващите също Ви оказаха подкрепа в последствие. Продължавате ли да поддържате политическо разбирателство в управлението на Карнобат?

Да! Ако става въпрос за конфликт, за противоборство, е нормално по време на изборите да има такова, включително и с тези, които преди и след това са твои партньори. По отношение на управляващите - да,  разбрахме се в интересите на общината, в интересите на онова, което се прави за хората, защото предизборно всички поемахме ангажименти към нашите съграждани и някои от тези ангажименти бяха еднакви, или близки, и се налага следизборно да се обединят усилията, за да бъде отговорено на очакванията на хората.

В този смисъл, аз мисля, че политическото боричкане трябва да бъде, и при нас е било така – до изборите, след изборите трябва да се работи. Аз знам, че сега ще има такова напрежение по време на парламентарния вот, но това не бива да оказва влияние върху ежедневната ни работа с хората и в чисто междуличностните ни отношения.

Партиите са си партии, никога не съм крил политическата си принадлежност. Аз и двата пъти съм бил избиран като едноличен представител на партията, в която членувам. Това не означава, че не бива да работя с всички останали, на които хората са гласували доверие. При нас в колектива работата не се оценява по това кой от коя партия е, а кой какво е свършил.