Обезщетението за закъснял или отменен полет може да бъде изплатено от авиокомпанията в пътнически ваучери или други услуги само при изрично писмено съгласие на пътника, посочи пред БНР основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. Другите начини за издължаване на обезщетенията са в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове, допълни тя. 

„Имали сме сигнали, че дадена авиокомпания предлага възстановяване на дължими суми за неосъществени полети или настъпили промени при тях единствено под формата на ваучери или пари във виртуален портфейл, които да бъдат използвани в продължение на половин или една година. Освен че е нарушение на регламента за полетите, то трябва да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика, защото е невярна информация и също така представлява ограничаване правата на потребителя, с което засяга икономическите му интереси.“, разказа тя.  

Габриела Руменова коментира и обмисляните от европейските институции промени в регламента за самолетните пътувания, според които силно се ограничават възможностите на пасажерите да получат обезщетение при настъпили промени в изпълнението на полетите им. 

Към настоящия момент при закъснял полет авиокомпаниите дължат обезщетение в размер на 250 EUR, 450 EUR или 600 EUR в зависимост от времето на забавяне и от разстоянието на дадения полет, съответно – при закъснение с 2 или повече часа при полети до 1 500 километра, с 3 или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и при всички други полети между 1 500 и 3 500 километра и с 4 часа или повече при всички останали полети. Ако готвените промени влязат в сила, обезщетение може да е дължимо само при закъснения съответно от 5, 9 или 12 часа в зависимост от разстоянието. 

Освен това, авиооператорът ще има срок от 8 часа, за да се свърже с пътник, чийто полет е отменен, и да му осигури грижи, премаршутиране и т.н. Това означава, че малки деца, хора със специални потребности или заболявания, например ще трябва да чакат толкова продължително на летището, преди превозвачът да предостави храна, напитки, пренасочване към друг полет и настаняване при необходимост.

„Така почти няма да настъпва хипотеза за изплащане на обезщетение, тъй като проучвания на LENNOC (Европейска компания за наблюдение на полети) сочат, че 85% от получилите обезщетение пътници са претендирали такова за закъснение от 3-4 часа. Забавянето на информирането на пътниците за отменени полети пък ще принуди хората да купуват билети в последния момент, което обикновено е доста по-скъпо“, каза още Руменова.

„При преразглеждане на действащата нормативна уредба в областта на потребителското законодателство по най-различни поводи обикновено европейските институции ЕК ревизира така законодателството, че то се го надграждат в интерес на потребителите. Сега обаче не изглежда да е така“, коментира Руменова.   

При нарушени права първо се търси самата авиокомпания, която е длъжна да отговори до 2 месеца. Важно е комуникацията да бъде документирана, тъй като ще са необходими писмени доказателства, ако се стигне до сезиране на контролните органи или на съда. „Нека при отстояване на правата си потребителите не се отказват, независимо колко време ще им отнеме или за каква сума се отнася нарушението от страна на търговеца“, призова Руменова.