„Преди няколко дни се поразходих из моята махала в „Братя Миладинови“, само около моя блок снимах 5-6 точки, които са ужасно дразнещи – завой без видимост заради голям храст, завой със  синя зона, пешеходна пътека скрита зад чимшир. Това са малки, простички неща, които всеки общински съветник може да поправи – да се обърне към отговорното звено, да натисне нещата. Това е работата на съветника за мен – да представлява интересите на улицата си, на квартала, на града, на хората. Един общински съветник може да одобри или не определена инвестиция, да проконтролира как се харчат тези 250 млн. лева, с които Общината разполага. Местният парламент може да решава какво да се случва и какво не в Бургас. Стига в него да има мислещи съветници. Не подценявайте Общинския съвет. Изпратете в него хубави хора!“.

С тези думи един от близо 500-те кандидати за общински съветник в Бургас се надява да мотивира жителите на града да гласуват. Не задължително за него. А да гласуват по принцип. Той е един от онези кандидати, които категорично отказват да обещават. Не защото не желае по-добри доходи за бургазлии, по-добра инфраструктура, повече работни места и по-добре развита култура. По-скоро го спира естествената му скромност и сдържаност на журналист, който по-често е бил от другата страна на „изборната барикада“ – като отразяващ кампании с дъжд от обещания. Спира го и убеждението, че наред с големите решения, важни за града са и малките проблеми. И именно тях той смята за отговорност на „своя общински съветник“. Той е Красимир Калудов. По случайност, на 27 октомври ще го откриете в бюлетината на СЕК под преференциален номер 102.

Бургаският репортер „се озовава“ на второ място листата, по думите му, минути преди крайните срокове за финализирането ѝ. Сега балансира между ролята си на журналист, отразяващ кампанията в собствената си медия, ПР консултант на предизборния щаб на партията и кандидат, който се опитва да води позитивна кампания, дори в най-нажежените последни дни преди изборите. И от време на време дава интервюта... като това:

Личната ти кампания е изпълнена с чувство за хумор, без себеизтъкване, без обещания. И основното ти послание обикновено не е насочено към това хората да гласуват за теб, а към това да гласуват по принцип. Това някаква ПР тактика ли е?

Аз съм си такъв. Трябва винаги да намираш на какво да се смееш. А когато няма, винаги да си готов да се надсмееш над себе си. Не съм се опитвал да закодирам скрити послания към избирателите в публикациите си. Но вярвам, че ако говориш нормално на хората, ще привлечеш вниманието на нормални хора. А изборите са в техните ръце. Смятам, че ако имащите право на глас масово се възползват от правото си, ще объркат сметките на тези, за които твърдят, че нагласят изборните резултати. Затова, нека разгледат листите, във всяка една от тях има достойни хора, да разпитат приятели и познати за имената, да изберат своя кандидат и да го изпратят да ги представлява.

Досега си участвал в доста предизборни кампании. Какво е различното? Повече или по-малко е напрежението?

Напрежението ми е като част от ПР екипа на нашия кандидат за кмет, защото трябва да се вземат решения, да се потушават кризи, динамично е, а борбата е кална. През годините съм участвал в много предизборни кампании и съм консултирал кандидати от всички политически партии по един или друг начин, но винаги съм ги съветвал да не влизат в кални битки. Никога! Да изненадват съперниците си като не влизат в битка. Смея да твърдя, че до момента не съм водил такава.

А възприемаш ли критиките към „управляващите“ като кална битка?

Този начин на водене на кампания лично на мен ми изглежда като безсилие. Това не е необходимо. Бургазлии имат акъл в главата. Те отлично знаят какво е направила и какво не тази администрация, която управлява през последните 12 години. Защо трябва да ги подценяваме. Кампанията е възможност да обясниш не колко големи серсеми са другите, а колко добър си ти. Макар че ако един кандидат за каквото и да било 4 години е бил в тотална анонимност, няма как да го познаят, харесат и заобичат за един месец. Аз имам близки и приятели, които ме подкрепят морално, но открито ми казаха, че няма да гласуват за мен, защото са се спрели на друга партия и/или друг кандидат.

Звучиш като идеалист...

Не съм. По-скоро вероятно съм наивник. Доста смях отнесох, когато казах, че искам Бургас да се състезава не с Варна и Пловдив, а с Истанбул и Солун. Но давам пример с тях, защото това са градове близко до нас. Давам пример с Истанбул, защото това е един космополитен търговски, икономически, културен център, който се намира на около 350 км от нас. Давам пример със Солун, защото в дните на най-тежка криза в Гърция, това беше единственият град, който отчете във всички отношения ръст. При положение, че имаше за кмет бивш алкохолик и хипи, който обаче спаси Солун в жестоката криза и го направи проспериращ град.

С някакви простички решения. Той отиде в Истанбул, каза, че в Солун е роден Камал Ататюрк. И от 7 000 пътника поток, броят на посетителите скача на, да кажем, 200 000. И вече има редовни самолетни линии между двата града. Това са малки, прости решения. Не се изисква гении, за да ги направи. Трябват само мислещи хора в администрацията, мислещ кмет. И можем да направим всичко от Бургас. И да се състезаваме с големите. От какъв зор да се състезаваме с Варна или с Пловдив. Ние си имаме всичко. Можем да постигнем всичко.

Вдъхновено говориш, като за „отвратен кандидат“, както се определи още в началото на кампанията. А страх ли те е да не станеш „отвратителен“?

Страх ме е. В Общински съвет съм срещал страхотни хора. Имам не просто познати, а добри приятели сред бургаските политици. Срещал съм и съветници, които, според мен, нямат място там. Кой знае, може да стана същия като тези, които не харесвам. Бих се съпротивлявал с това с всичка сила. Няма да ми го простят нито приятелите ми, нито жена ми, нито децата ми. Аз няма да си го простя. Но може би и сега съм отвратителен в нечии очи. И да не ми се налага да ставам, защото вече съм такъв за някого. И ако някой не гласува за мен, аз няма да бъда човекът, който ще го представлява в Общински съвет. Някой друг ще го представлява. А аз съм опитал. Или ще се получи, или не.

А това, че си работил с досегашните съветници, с политиците в Бургас, смяташ ли, че ще ти бъде от полза, ако се наложи след 27 октомври да работиш заедно с тях?

Надявам се. Смятам, че през годините съм си спечелил някакъв авторитет сред тези хора. Водещите политици в Бургас ме познават, знаят какви са убежденията ми, но се уважаваме както с представители на десницата, така и с центъра, с левицата. Нямам проблем да скоча срещу групата си, ако прокарва нещо, което ме напряга, или да подкрепя нещо, което одобрявам, предложено от друга група. Общински съвет е работа. Съветниците са там, за да представляват избирателите си и да вземат най-добрите решения за града.