"Българската банка за развитие /ББР/ е създадена с цел да подпомага развитието на малкия и среден бизнес, особено в ситуации, когато търговските банки не могат да дават заеми на стартиращи компании и компании с висок риск. За съжаление, до момента банката е раздавала големи кредити. Те са раздадени в определен кръг фирми, извън закона за ББР и извън неговите устав и стратегия". Това коментира министърът на икономиката Кирил Петков по време на изслушване в Народното събрание.

Според него ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева, като средният размер на дълга е около 80 млн. лв. Министър Петков подчерта, че в сравнение с повечето банки за развитие в света, това е нечувано. За пример даде Канадската банка за развитие, главно финансира заеми под 500 000 долара. 

"За осем седмици нямахме възможността да сменим Надзорния борд и Бордът на управление на банката, но имахме няколко седмици да се запознаем с част от информацията. Оправданието за това защо са се давали толкова кредити, е било, за да може банката да бъде на печалба. Това, което забелязваме обаче е, че за 2020 г. има загуба от 130 млн. лв., а за първите 6 месеца на тази година ще е близо 100 млн. лв. Управлението на риска на банката не се е опитало да следи дали има свързаност между кредитополучателите", допълни Петков.

Друго притеснително според него е т.нар. "балонно плащане" на кредитите", т.е. главницата се плаща накрая, след 10 години при болшинството на отпуснатите огромни заеми, което поставя в несигурност банката дали те ще бъдат върнати. Поради тази причина и заложената загуба на ББР за тази година възлиза на 280 млн. лв.

"Следващото нещо, което направи огромно впечатление е, че средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години, като другото нещо, което е факт, е че повечето от тях имат така нареченото" балонно плащане" накрая. Както във въпроса беше зададен - плащате си за 10 години лихвата и накрая цялата главница идва изведнъж. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години. Какво видяхме за обезпеченията. Тук ще дам конкретни примери, без да казвам имената на фирмите, за да не нарушавам банковата тайна. Ето един кредит от 150 млн. например, който има някакви имоти като обезпечение. В договора за кредитиране се казва - кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем", каза още Кирил Петков.

Попитан какво мисли за идеята да се приватизира ББР, той отново се обяви против, тъй като прохождащите фирми се нуждаят от финансова подкрепа. Той обаче посочи, че ББР трябва да продаде дяловете си в Първа инвестиционна банка при първа възможност. Петков обясни, че държавата притежава 140 млн. акции, закупени на 5 лв., а в момента тяхната цена е 1,7 лв. Министърът препоръча да се следи пазара и ако акциите достигнат или надхвърлят 5 лв. за акция, държавата веднага да ги продаде.