Правителството прие Националнатаздравна карта (НЗК) на Република България. Чрез нея се определят и планиратпотребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинскапомощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа ида се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите.

НЗК еразработена въз основа на областните здравни карти, като за разработването й бесъздадена национална комисия.За гарантиране на достъпа нанаселението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходиминай-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. Прианализа и планирането е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 душинаселение, което определя недостиг от над 470 лични лекари.

В НЗК е определен и необходимиятминимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ пообласти, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящатарегулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани визвънболнични условия.

За определени специалности в градовете, в които е налицепо-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др.,е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите нанаселението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекарив извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари подентална медицина – 9119.

В НЗК за пръв път са планирани потребностите на населениетоот специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият броймедицински сестри е 10 805.Планирани са брой болнични леглапо видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всякаобласт са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографскаструктура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и отдруги области.

Определеният общ брой на легла за активно лечение приосигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са38 284. Анализът на съществуващителегла по видове медицински дейности установи недостиг на педиатрични легла, относителнооптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък натерапевтични и хирургични легла.

Броят на леглата за дългосрочна грижа,физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност вНЗК, е 16 802. За дългосрочни грижи,продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, коетонадвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие натези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път с НЗК се въвеждамеханизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи задиагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.Като елемент на НЗК е разработенакарта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположениетона структурите на спешна медицинска помощ.

Картата на спешната медицинска помощопределя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи" врайоните със затруднен достъп на населението.