Приветствие от проф. Сашо Пенов – министър на образованието и науката 

Уважаеми учители,
уважаеми учени и университетски преподаватeли,
уважаеми творци, пазители на словото и духовността,
скъпи ученици и студенти!

Денят на българската писменост 24 май е не само празник за нас, които сме професионално отдадени на образованието, науката и културата. Той е символично значим и съкровен ден за всички българи. 

Така е, защото именно писмеността и книжовността са ни дали вярата, създали са ни като нация и са ни съхранили през вековете като държава. Със силата на боговдъхновението светите братя Кирил и Методий, покровителите на Европа, сътвориха глаголическите букви, направиха първите преводи на библейското слово. Мъдрият княз Борис І отвори радушно вратите на средновековната българска държава за техните ученици.

Като истински сеятели на знанието и вярата те създадоха Преславската и Охридската книжовни школи. Устроиха кирилицата, която през вековете премина ведно с християнската книжнина като дар към други славянски народи. Всички тези дела и усърдия са нашият дълбок печат в европейската цивилизация. Те ни възвисиха като народ на Словото и Държава на духа. С мощта на този печат България потвърди за пореден път Йоановото прозрение „В началото бе словото...“. Без могъществото и мъдростта на Словото няма нито свят, нито светлина, нито обещаващо бъдеще.Писаното слово и книжовността са наши вековни духовни оръжия, чиято мощ сме длъжни да пренесем през изпитанията на времето.

Призовани сме да бъдем достойни за завета на Стоян Михайловски, който в своя „Български всеучилищен химн“ възхвали отците на „българското знание“, творците на „наший говор мил“, възкресителите на народния гений. Големият български поет разпозна именно словото и книжовността като гаранти за достойнството, просперитета и желаното бъдеще. 

Днес ние помним заветите на светите братя и на техните ученици, дочуваме патоса на гневния отец Паисий, четем заклинателните слова на патриарха Вазов. Продължаваме да живеем с вярата, че знанието и науката са сила и светлина, надежда и обещание за колективна зрялост.Светлият празник на словото и духовността е съдбовнозначим днес, когато разделението, ненавистта и агресията все още са надвиснали като мрачна сянка над света. Тази сянка още веднъж ни предупреждава колко е важно да помним, че езикът е дом на нашето битие, а ние сме призваните му пазители.

От зората на модерните времена насам знанието е разпознато като кауза и приоритет на просветените народи. Онази прозорлива далечина ни е завещала, че без волята за знание, без труда и таланта на българските учители, без озарените и вдъхновени очи на българските деца трудно ще влезем в кръга на проспериращите народи.
Нека във висотата и в светлината на този ден да се гордеем, че сме българи. Че сме наследници на хилядолетна книжовна и духовна традиция.Нека прославим празничния ден 24 май!
Нека духът на този празник осветява всички дни на годината!
Честит празник!