Българските производители ще получават вече субсидии за качество, това е целта на въведените стандарти за плодовете и зеленчуците. Така земеделският министър Мирослав Найденов коментира пред bTV новите държавни изисквания за селскостопанската продукция, като например вид на краставиците и черешите.

Според министъра до момента парите за подпомагане на производителите са били давани на базата на хектар или декар, независимо от продукцията и добива. Пари от държавата получавали дори земеделци без реално производство.

„От тази година обаче въвеждаме стандартите, които да гарантират качеството на продукцията и според тях ще се дават парите на земеделците. В противен случай някои ще поискат и за листата субсидии”, допълни Найденов. По думите му контролът за спазването на стандартите ще се осъществява от съответните земеделски служби – те ще определят качеството и размера на субсидията.

„Нека да уточня, че това са европейски средства, ние не си ги измисляме тези правила. За да имаме достъп до тези средства от ЕС, продукцията ни трябва да покрива определените стандарти”, каза още министърът. Той за пореден път призова хората да купуват български плодове и зеленчуци, въпреки че са по-скъпи.

Миналата година 75 мандри са произвели 30 млн. кг продукти с растителни мазнини, вместо с мляко – около една трета от цялото производство в страната. За тези близо 30 хиляди тона е използвано палмово маслко, внесено от Индонезия, Малайзия, Египет. Това стана ясно от думите на Мирослав Найденов в коментар на приетата глоба от 100 хиляди лева за фирмите, които смесват млякото с растителни продукти и мамят в съдържанието.

„Въвеждаме наистина жестоки глоби. Досегашните очевидно нямаха ефект – те бяха около 1000 лева. Сега стават 100 хиляди и отнемане на правото да се произвежда, т.е. ще затваряме фабрики. И в момента има изискване да се съобщава кои продукти съдържат растителни мазнини, но забелязваме постоянно заобикаляне на изискването и подвеждане на потребителя”, каза още министърът и се закани, че на тази практика ще се сложи край, въпреки съпротивата на някои предприятия.

„Те ще могат да продължат да правят имитиращи продукти, но ще трябва да уведомяват Агенцията по храните и това ще се прави под контрол за определен времеви график”.